Шевицата на дните ми е чудна,
все българско везмо и словоред,
от раждане съм българката будна,
която с родното върви напред.

Където иде - българско показва,
каквото прати - български колет,
гордее е се със род и много мрази
със маска чужда да е най- отпред.

Шевицата на дните ми е китна
със нашите поля и планини,
Родина не намирам по- завидна
от моята си - в радост и злини.

Да бъда емигрант от мен не става,
че корен много здраво ме държи,
добре ми е във нашата държава,
да пази Бог, та зло да не кръжи.

Най-хубавото място на Земята,
в хармония със моето сърце,
България - единствена и свята,
за мене не е дума без лице!

1 октомври 2021г., София
Росица Копукова

         

Много хубаво българско стихотворение, Роси!

"Най-хубавото място на Земята,
в хармония със моето сърце."

Точно това е поезията, от която имаме нужда ние българите в нашата изстрадала родина. Да я възпяваме с възвишено слово, както правиш ти и да не й обръщаме гръб. Защото кой друг, ако не самите ние ще я въздигнем отново за да пребъдва горда и достойна.

"Шевицата на дните ми е китна
със нашите поля и планини,
Родина не намирам по- завидна
от моята си - в радост и злини.

Да бъда емигрант от мен не става,
че корен много здраво ме държи,
добре ми е във нашата държава,
да пази Бог, та зло да не кръжи.

Най-хубавото място на Земята,
в хармония със моето сърце,
България - единствена и свята,
за мене не е дума без лице!"

Време е да се научим да ценим родното си място и ти даваш ярък пример за това с прекрасния си стих!