Във Симеоново е ведрина
и есента е все така магична,
но багерите тръгват на война
с планинската красива идентичност.

И бягат птици, бягат и щурци,
подплашените катерички бягат,
обърна двора с яките зъбци,
за малките живинки няма стряха.

Пресякоха граничната бразда,
сякаш минават в другата държава,
при мен са борове и е трева-
едничка територия остава.

Цимент се лее горе и за тях
не мисли никой, нито ги желае.
Не само ние го живеем в страх
съдбовното ни време и не знаем

човеците къде да се въртим,
бетон настъпва, цепи тишината,
но жителите стари там стоим
като опорна точка в необята.

И не разбирам , да ви кажа, с хъс
палат да вдигаш нейде в планината.
Събирам птиците околовръст,
които още търсят красотата.

Пристигат катериците и те,
щурците пеят като за последно.
А горе яко багерът гребе
и ни разделя непростима бездна.

3 октомври 2021г., София- Симеоново- София
Росица КОПУКОВА

Във Симеоново е ведрина
и есента е все така магична,
но багерите тръгват на война
с планинската красива идентичност.
И бягат птици, бягат и щурци,
подплашените катерички бягат,
обърна двора с яките зъбци,
за малките живинки няма стряха.
Пресякоха граничната бразда,
сякаш минават в другата държава,
при мен са борове и е трева-
едничка територия остава.
Цимент се лее горе и за тях
не мисли никой, нито ги желае.
Не само ние го живеем в страх
съдбовното ни време и не знаем
човеците къде да се въртим,
бетон настъпва, цепи тишината,
но жителите стари там стоим
като опорна точка в необята.
И не разбирам , да ви кажа, с хъс
палат да вдигаш нейде в планината.
Събирам птиците околовръст,
които още търсят красотата.
Пристигат катериците и те,
щурците пеят като за последно.
А горе яко багерът гребе
и ни разделя непростима бездна.

3 октомври 2021г., София- Симеоново- София
Росица КОПУКОВА

Но настъплението на багерите олицетворява настъплението на капитала. Жалко за красивата природа - последното ни убежище от каменните джунгли на мегаполисите.

Отлично си предала в своя стих надигащата се тревога в умовете и сърцата ни!