/ разказ по действителен случай /


Понеже раснах в прекрасно, обичащо се и хармонично семейство,дълго време не знаех що са това проблеми в брака. Помня, баща ми разведе един клиент, на когото женичката била толкова проблемна, че го заливала с манджата, която готвела, след като се скарали нещо или я лисвала в кухнята като втори вариант.
Момчето не знаеше да бие жени и доста ядове бра, докато баща ми, печеният адвокат, го спаси отвсякъде. Имаха две деца, момче и момиче. Доказаха, че не в ред женичката, не можа да остане в апартамента му след развода, а децата ги отгледаха нейните родители. Поотдъхна си човека и си намери хубавица от Габрово. И тя разведена с дете, момиченце. Ожениха се и моите родители бяха поканени на сватбата.
Минават години, дружат си нашите семейства, имаха още две деца,момче и момиче, и те отраснаха. Приятелството не прекъсна. Гостувахме си дълги години. Отдолу беше свекървата, един етаж по- ниско. И нея развежда баща ми. Мъжът й я изгони, но тя успя да си купи апартамент под сина.
По-късно имаше прехвърляния на апартаменти. А бе - дружба. Ама кой да знае, че и тя палела черги, та не сме усетили миризмата. Та стоя си аз един късен следобед у хубавата съпруга  на клиента на гости, тя гледа по майчинство второто им дете, пием си винце, хапваме си и си приказваме драго и благо. Много си бяхме допаднали.
Звъни се на вратата, Мариана,домакинята, отива да отвори  като смяташе, че е някоя съседка. Бре чувам аз едно тутуру- путуру, явно Мариана беше изблъскана и в кухнята без покана влезе стремително непозната едра жена, неприятна на вид и видимо фиркана. След нея лети Мариана и ми обяснява, че не могла да се справи, това е бившата на мъжа й.
- Коя сте Вие? - без поздрав нападателно ме пита новодошлата. Обаче аз курназ:
- Дъщерята на адвоката, който ви развежда с бившия Ви съпруг. А вие какво търсите тука?
Онази се стъписа.
- Аз не искам да преча, дойдох нещо належащо да поговорим с Мариана.
- Марианче, ще говориш ли с тази дама?
- Ще поговоря, щом иска.
- Поговори. Аз ще почакам да свършите разговора.
Смигвам й окуражително и тя се поуспокои.
Заведе я в друга стая, поприказваха не много дълго време, очевидно бившата не е очаквала по това време да има свидетели, и си тръгна.
- Как се държа?
- Ти я укроти. Леле, изкарах си акъла с тая.
После се обади мъжа й, не знаеше нищо, тя обясни какво е станало, аз потвърдих и успокоих и него, че ще поостана още малко, докато се върне от работа, че не се знае дали няма да се присети отново  да дойде.
Пак си приказваме, приказваме, Мариана казва:
- Чакай, докато не си е дошъл Славчо, да ти покажа какви любовни писма получавам от майка му. На машина са, но по текста личи, че са от нея.
Мариана отиде в хола и донесе оттам една бая дебеличка папка, старателно перфорирани и подредени листа в нея с текстове. Кога ми даде да видя, хванах се за главата. То цинизми, то клетви, то обиди. Наистина личеше, че са от свекърва за мразена снаха. Но защо? Един Господ знае.
С право се беше развел мъжа й и с нея, доволно пообран, преди да я изгони от неговото жилище. Всички измряха. Баща ми уреди наследствените апартаменти кой на кого без проблеми, той ги умееше тези неща и животът мирна и потече в нормалното си русло.
Внуците се ожениха, доколкото разбрах, само тяхното момиче, на Мариана и Славчо, не случи нещо.
Животът ни раздели. Поостаряха и моите родители, грижи, тичане, но тази гледка на бившата и тези текстове на свекървата ми обясниха много неща нагледно, не от правна гледна точка. И да ви кажа, лудата Хвърли тенджера такива писма не беше получавала, а доброто Марианче.
Свекървата не понасяше и първата, ама знае ли се, дали няма да я олее някоя гореща манджа и нея, та мълчеше и на нас си изливаше ядовете.

17 април 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Неволно ме пренесе в един настоящ съдебен спор между актьора Джони Деп и бившата му. Убеден съм, че и той е пострадавш по аналогичен начин на описания в твоя документален разказ. Едни жени заливат с гореща манджа, а други забиват подло нож в гърба и разбираш за това чак когато го извадят. Но всичко в живота е подвластно на ситуационни ситеми, типажите в които напомнят за една чисто Бохотска, почти психиатрична действителност...

Една беше родила дете от любовника си и това не можеше да се крие, защото нейното и синът на любовника си приличаха като близнаци. Въпреки това, тя си остана курназ и продължи да се държи диктаторски в семейството си. Веднъж "незаконният" закъснял за вечеря и мъжът и дъщеря й решили да не го чакат. Тя се ядосала, грабнала тавата с баницата и я хвърлила на кучето.
Има и такива мъже – търпят... :)

Будалите са доста.Благодарности.

Избират си наивници да им се връзват. Такива бол.
Една калпавотия влезе под кожата на ревнива свекърва и от всяка жена "брани" синковица си. Ожени се той, а булката още незавършила института. Свекървата реши, че не му трябва умна жена - продаде учебниците, кът бяха преди. Заключваше я преди изпити,за да изпусне влака, та на младата жена се налагаше да връзва възли по чаршафите, за да слезе от втория етаж и отиде на изпит...

не сме имали подобен случай в делата на баща ми.
Благодаря ти, че разказа.