Не обичам срещите такива.
Каквото е било... било...
Мечтата нека е красива -
не става за съвременно легло.

Тя, срещата, спонтанно стана...
От опит вече си го знам -
мечтаем цял живот романа,
но не живеем във роман...

Почувствах, припомних си, съпреживявах - наистина въздейства!
Добре, че си е останал в миналото този "младежки красив идеал", иначе би било сложно:) - но да, времето си знае работата.
Поздравления, Ваня!
Весел Гергьовден!

Стихотворението имаше начало и край от пролетта на 2019, но съвсем не можех да го донапиша. Е, тези дни ми попадна случайно и в опит да избягам от тревогите на днешните дни, го довърших.

Прекрасен стих,актуална тема от реалния живот!