КЪДЕ СИ?   

Къде е любовта, с която те докоснах,

когато се събуди в утрото на своя ден?

Пророни ти сълза – искрена, красива, нежна...

Била е тя за друг,  а не за мен.

 

Къде е слънцето, с което те дарих,

опитвайки да дам усмивка, светлина, живот?

Тогава аз една мечта открих

за общо щастие под твоя небосвод.

 

Защо бе болката в очите ти, любима,

страхът от наближаващата нощ?

А нужни бяха спомени незабравими,

окъпани от лунната вълшебна мощ.

 

Сега къде си, все още помниш ли лъчи,

които те събуждаха във моите мечти?

И знай, че всички твои искрени сълзи,

се раждат първо в моите очи...

- - -

Може би слабост е когато говоря

това и все питам „защо”?

А силата е когато вратата затворя

след себе си и потъна в нощта.

Ако наистина си спомняме за любовта като за светлина и нежни, чисти сълзи - това е щастие! И няма смисъл да затваряш вратата - няма как да избягаш от нещо, което е в спомена - и в сърцето.
Красиви стихове! Поздравления, Вал!