Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2022 19:38 - УМЪТ БЛУДСТВА С ДУШАТА /есе/
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 2671 Коментари: 12 Гласове:
3

Последна промяна: 27.11.2022 23:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
...Или защо е все по-трудно да бъдем щастливи


     Човешкият ум е нещо безусловно доказано. Той е остър до степен на извратеност и това не подлежи на съмнение. Накъдето и да обърнем взор към панорамите на съвременната цивилизация, ние виждаме ясни доказателства  за остроумието на ума /да ми бъде простена тази игра на думи/. Цялата техника на съвременността, даряваща  ни все повече и повече със способности, сравними с тези на Хари Потър, подкрепя тезата за просперитета на ума.  Бурното развитие на науките, в частност на кралицата от тях - математиката, също затвърждава това убеждение.  Ние все повече се доверяваме на плодовете на ума - на неговото могъщество. Лягайки в апаратите за сканиране,  или качвайки се на самолета за полет от Париж до Мелбърн. С помощта на сателитните връзки вече сме в състояние  да разговаряме с произволен новозеландски маор, пушейки си цигарата в Синеморец. Това неусетно създава усещане в нас, че едва ли не всичко ни е подвластно. То е особено силно у тези, които разполагат с обилни финансии. И въпреки това победоносно шествие на ума /и парите/, всеки е усещал в себе си, че то води и до една празнота.  До една пустота на душата. Сякаш умът е своеобразен наркотик, или по-скоро неговите проявления. Те ни позволяват да се проектираме в нескончаеми холограми в пространства и области, които са трудни за описание дори и от най-развинтената фантазия. Съвременният хомо сапиенс все повече свиква с този наркотик. Пристрастява се все повече към него. Подобно явление започва да ескалира от 80-те години на миналия век, но днес скоростите на такова развитие са направо релативистични. Абстиненцията е пълна. Достатъчно е да се огледаме бегло около нас, за да видим как куцо, кьораво и сакато, държи в рецете си смартфони и мърда с палци по клавиатурите им. Вече даже съвременните Ромео и Жулиета не са класическите влюбени герои на Шекспир. Те почти през цялото време са разделени от своите лични смартфони, затънали в тресавищата на виртуалните пространства. Не им е нужно самоубийството, за да решат нерешимите си проблеми. Отдадени на виртуала, тези Ромео и Жулиета дори престават да се забелязват  след първите няколко минути от срещата им.

         Датският философ Янсен говори за алчността и похотта на ума, стремящ се към несметно натрупване на знания и съзира в това ясен грях. Блез Паскал, янсенист по убеждение, в знаменитата си книга "Мисли", също размишлява по темата. Той стига дотам, че прекратява всякаква връзка с науката, за да се отдели от разврата на ума, отивайки в манастир, където умира ненавършил 40 години. В наше време така постъпи и геният на математиката - създателят на впечатляващата математическа дисциплина -  Алгебрична геометрия, Александър Гротендик. Той скъса завинаги с математиката и се усамоти в Перинеите, доейки крави до края на живота си. Може ли да считаме, че такива, безусловно признати, гении просто са се смахнали и поведението им се дължи на своеобразна лудост. Едва ли. По-скоро е вярно обратното - че такива личности по-рано от другите усещат опасността и се стремят към превенция. В Еклесиаст е казано:

"Който трупа знания множи печал."

Не можем да не признаем, че в това има немалка доза истина. И все пак един Аристотел ни учи, че:

"Образованите превъзхождат необразованите, така както живите превъзхождат мъртвите."

Къде е тогава истината?  Да се върнем към Конфуций. Тази истина е в т.нар. "златна среда" - в тънката пропорция! Но прогресът не знае милост към живите. Те са като  коне с чулове на главата, за да не виждат бясното си въртене около кладенеца, от който вадят вода и да не се строполят преждевременно мъртви. Ала въпреки, че не виждат този кладенец, те с душите си чувстват, че нещо не е наред. Чувстват, че похотливият ум, който прекомерно се е развил у тях, отдавна е преминал границите на допустимото. Той е като малко и разглезено дете, което тропа с крак и иска от родителите си нови и нови играчки, но си остава ненаситно. Развратеният ум е и като блудна нимфоманка. Той е незадоволим и развращава душата ни, блудствайки и с нея. И в това е вероятно основната причина да стигаме все по-рядко и по-рядко до онова чисто и възвишено състояние, наречено щастие!

 






Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. iw69 - Има
27.11.2022 20:08
го този момент - глуповатите са често нахилени и щастливи, докато умните дълбаят все повече под повърхността, търсят отговори на много въпроси, виждат и предвиждат неща, за които другите хал хабер си нямат, че съществуват или че предстоят.
Невежите живеят своя необременен, елемтарен животец.
цитирай
2. morskipesni - Извън "цитатите"
27.11.2022 20:24
пасквилчето е лишено от смисъл. Цитираме и умираме.
цитирай
3. zemja - Провокативно есе!
27.11.2022 20:31
Може би постиженията на ума сами по себе си не покваряват душата.
Напротив, низшата душевност насочва всяко научно откритие срещу човешкото щастие.
Само духовното извисяване на човешкото общество може да спаси света от самоунищожение.
цитирай
4. missana - Благодаря ти, Ив! Точно така е. Чудесен анализ!
27.11.2022 20:58
iw69 написа:
Има го този момент - глуповатите са често нахилени и щастливи, докато умните дълбаят все повече под повърхността, търсят отговори на много въпроси, виждат и предвиждат неща, за които другите хал хабер си нямат, че съществуват или че предстоят.
Невежите живеят своя необременен, елемтарен животец.

цитирай
5. missana - Че ти ще умреш е повече от ясно. За другите не бери грижа, старче джуджево.
27.11.2022 20:59
morskipesni написа:
Извън "цитатите" пасквилчето е лишено от смисъл. Цитираме и умираме.

цитирай
6. missana - Благодаря ти за чудесния коментар, Земя!
27.11.2022 21:00
zemja написа:
Провокативно есе! Може би постиженията на ума сами по себе си не покваряват душата.
Напротив, низшата душевност насочва всяко научно откритие срещу човешкото щастие.
Само духовното извисяване на човешкото общество може да спаси света от самоунищожение.

цитирай
7. rosiela - Младене,
27.11.2022 21:26
хората са различни нива и при планетен астросинхрон може да се получи напасване и човек да е щастлив - така мисля аз.
цитирай
8. morskipesni - Блудствай още!
27.11.2022 21:54
Нездравословно е!
цитирай
9. missana - Сърдечно ти благодаря за коментара, Роси! Сигурно си права.
27.11.2022 21:55
rosiela написа:
Младене, хората са различни нива и при планетен астросинхрон може да се получи напасване и човек да е щастлив - така мисля аз.

цитирай
10. missana - Я, джуджето пак се появи.
27.11.2022 21:57
morskipesni написа:
Блудствай още! Нездравословно е!


Демонстрирай своето безмозъчие. Полезно е за другите да го узнаят. Аз отдавна не храня илюзии, че ще поумнееш. Защото умът ти е ахилесовата ти пета.

цитирай
11. kvg55 - missana,
27.11.2022 22:54
Любознателността, която кара човека да опознава непознатото, качество на ума ли е или на душата?
цитирай
12. missana - Великолепен въпрос, за който искрено ти благодаря, Краси!
27.11.2022 23:14
kvg55 написа:
missana, Любознателността, която кара човека да опознава непознатото, качество на ума ли е или на душата?


Признавам си честно, че ме завари неподготвен. Не съм мислил в тази посока. И умът и душата са търсещи. Но докато търсенето на ума е утилитарно, то търсенето на душата се покрива с онова, което Айнщайн нарече "чисто любопитство". Затова струва ми се, че любознателността произхожда от душата, а не от ума.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5035723
Постинги: 2884
Коментари: 18664
Гласове: 3347
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031