Над хребети и над била застанал,

под мен е бездна, а над мен небе.

Очите са молитвено-спонтанни

и инстинктивно търсят само теб.

Единственото, свято продължение.

В навъсеното време - релаксант.

Оборващо последното съмнение.

Оставящо ме сладостно пиян.

Пиян от щастието, че те има

в бадемовия дъх от самота,

че е магия нежното ти име

и ангел полетял над мисълта.

Когато спусне звездна котва

осеяна с трептящи кандила,

нощта открехва малка порта,

спасителна в духовната мъгла.

И двамата тогава ще преминем

през нея слели се за миг в едно.

Захвърлили ненужно минало -

от змийска кожа свило си кълбо.