Плувам във очите ти затворени,
като дошла от други светове.
Мъж с душа и със сърце отворено
ме разпознава в свои цветове.

Тези, с нискоземните пристрастия
не вървят по моите вълни.
Всеки има своето участие.
На един ще кажа:"Остани!"

27 февруари 1995г., София
Росица КОПУКОВА

07:44 - tanyaivanova

ДА НЕ КАЖЕ,ЧЕ САМО АЗ ЗАПОЧНАХ ДА Я ЧЕТА?!

БЕЛЕЖКА НА КУХНЕНСКАТА МАСА 🥰📝💌🥰
„моля те любима
недей да преставаш
да ме пишеш да ме дописваш
да ме преписваш на чисто
аз съм черновата която под пръстите ти
става каквато трябва да бъде
какъвто трябва да бъда истински
задрасквай излишното поправяй сгрешеното
скъсай листа ако трябва и да започна отново живота си
(остави ми единствено любовта към теб – нея не пипай)
без препинателни знаци без препънителни без притеснителни
смени ми рождената дата месторождението и местоживеенето
смени ми името – аз пак ще бъда неземно съвършен щом ме обичаш
само
не ме преставай
моля те любима…“
© Margarita Petkova
#БелитеМиНощи

Щом е точният човек.

Множеството трудно намира място в Любовта. Тя е свързана винаги с уникалното. Отлично си го казала!

Това е било толкова отдавна. Предполагам, че си му казала.