МАЛКО ДА ВИ ПОРАЗКАЖА ОЩЕ ЗА ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА " СКИТНИЦАТА, НЕПОКОРНАТА" !

Милата, хич не й се гледаше Любомирчо, ама и как да й се гледа де?

Голяма къща имаха македонците, ама чешма и клозет на двора.

Така беше навремето и в София.

Моят дядо обаче не се съобрази с тези обичаи навремето и строи с тоалетни и чешми вътре.

И като хвали свекървата сина, офицерина, Иван Шапкарев, и като пере Лиза на двора, стой, та гледай.

Сега, на нея веднага й приемат първите стихове в няколко издания, между които и "Вестник за жената".

А тя ги крие под кухненска мушама, под дюшек...

Тука я разбирам.

Стойностен поет мирно не стои. Той иска изява.

Само на който са му отрязали крилата поради бездарие, може да  поспре,не обаче и тя.

На връх рождения й ден става голям скандал, че Лиза се счита подценена, иска да пише и да публикува и точно за "Вестник за жената" е станала патакламата.

И Лиза напуска къщата.

Свекървата лети при баба ми и плаче. Те открай време са другарували и са харесвали майка ми от дете.

Обаче онази не ще да се върне.

Мъжът й помага за багажа после и подписват договор - да не търси сина си, те ще й дадат пари на първо време.

Така и става.

Затова синът не я познава до навършване на пълнолетие, но Лиза е обикаляла да го види на двора покрай оградата.

Истината е, че той не я обичаше и това се усещаше. До зряла възраст.



ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА СЪС СИНА СИ ЛЮБОМИР:




 

Предполагам, че синът на Багряна е бил отгледан от баба си и я е чувствал като майка.
А що се касае до тоалетните с клекала, ще споделя, че ресторантът на БАН, който се намира на гърба на австрийското посолство, все още е с клекало. А сме в третото хилядолетие!