ЧЕТЕТЕ ПО-НАДОЛУ:

Надеждата при мене е молитва,
Каквото Бог даде, съм благодарна,
Периодично над Земята литвам-
Творя, но не живея по лотария.
Не се търкалям в ежедневни урви,
Целта си гоня, Бог да ми помага,
Надежда е, че " горе" ще ме чуват,
Не искам нищо днес да се отлага.
Когато в мислите си розовея,
Сама се спирам, гледам, проверявам.
С една надежда само не живея,
На интуицията си се доверявам.
И ако в нещо мигом се обърквам,
Нали съм си добро дете на Бога,
Насън ми казват накъде да тръгвам.
Та затова си карам без тревога.
7 август 2024г., София
Росица Копукова

Със лъжливо брашно и с яйца от илюзии пита не става.
И вкусът е лъжлив като думите, вложени в тях.
Нещо в образ на пита напуска дома и тъдява
търси де да залъже и скрие поредния грях.
Замеси своя пита със капки човечност за сила,
да те помнят с добро, да е вкусна във всяко парче.
И ръцете с вода под чешмата накрая измила,
разтвори си душата, раздавай така... от сърце.
Всеки фалш се усеща по мириса още далече,
а пък пита без обич във къща не ще издържи.
Тя пътува нанякъде, кой знай къде ли е вече?
И търкаля надолу изпечени нови лъжи.
Хич недей я гони!
7 август 2024г., София
Росица КОПУКОВА

"Творя, но не живея по лотария.
"Не се търкалям в ежедневни урви,
Целта си гоня, Бог да ми помага,
Надежда е, че "горе" ще ме чуват,
Не искам нищо днес да се отлага." /Надеждата/


Математически точно и божествено вдъхновено!



"Със лъжливо брашно и с яйца от илюзии пита не става.
И вкусът е лъжлив като думите, вложени в тях.
"Нещо в образ на пита напуска дома и тъдява
търси де да залъже и скрие поредния грях.
Замеси своя пита със капки човечност за сила,
да те помнят с добро, да е вкусна във всяко парче.
И ръцете с вода под чешмата накрая измила,
разтвори си душата, раздавай така... от сърце."

Нямам думи да изразя възхищението си. Поздравление, Роси!

За двата прекрасни коментара.