ЧЕТЕТЕ ПО-НАДОЛУ:

Минават дните ми като експресни влакове
Какво пътува в тях е малка тайна,
И истината ми не е открита карта,
Защото и злината е безкрайна.
Не слагам никого под колелата,
Не мачкам, но и себе си не давам,
Откликвам с обич на човещината,
А другите на Бога ги оставям.
Годините дали ме помъдриха?
Това не знам. Все съм такава бойка.
Лъжите ги повалям на тепиха.
Клокочат, врат и изпаряват тройно.
И любовта пътува, но е скрита,
Без нея няма да е интересно.
По някой друг боклук все пак излита,
Но разтоварването е полезно.
11 август 2024г., София
Росица Копукова

Поздравление!