Истинската история Битката за Европа продължава Балканите скоро ще навлязат в период на тотална етническа нестабилност, ако историческата традиция продължи неизменно Иван Петрински

Отчаяната съпротива на разпокъсаните балкански държави задържа устрема на османските турци за повече от век и половина - от превземането на крепостта Цимпе (до днешния Булаир на Галиполския полуостров) в края на 1352 г. до падането на Белград през 1521 г. Дори при най-голямото си разширение в Европа Османската империя не успява да завладее целия Балкански полуостров. Вляво: Пренасянето на мъртвия султан Сюлейман I (1520-1566) след превземането на крепостта Сигетвар (днешна Унгария) и завръщането на османската войска (вдясно), рисунка върху две страници на Саид Лукман в богато украсения ръкопис на "История на Сюлейман", 1579-1580 г., Библиотека "Честър Бити"-Дъблин

Бляскавата ни етническа история, макар в същността си тя да е неоспорима, е все по-недостатъчна напоследък за да ни създаде увереност в бъдещето. Неграмотното управление на България през последния четвърт век плаши, властващата повсеместна корумпираност и смайващо невежество доведоха до пълното пренебрегване и неразбиране на протичащите етнически процеси по българските земи, а и на Балканския полуостров изобщо. Нещо повече, през последните години степента на неразбиране на тия процеси се увеличава правопропорционално на тяхното ускоряване. Ако не настъпи, по някакво чудо, съществена промяна в тази нерадостна картина, нищо добро не ни чака.

Всеки опит, точно днес и точно на Балканите, да бъде подменен моделът на националните държави, съществуващи тук по силата на историческата традиция, ще доведе до нова по-опасна етническа нестабилност на полуострова. Чуждоземните съвети как Балканите да решат собствените си етнически проблеми могат да създадат единствено модел, който е в интерес на същите тия чуждоземци, и до нищо друго. Дори мълниеносен преглед на историческите данни подсказва навлизането на полуострова в исторически обусловен етап на етническа нестабилност, който, поне в миналото, винаги води неизменно до коренни етнически промени. И всички на Балканите би трябвало да се съобразяват с това.

Периодът на цялостна етническа промяна на полуострова ще трябва да определим най-общо на 2-3 хиляди години. Така се извършва смяната на праисторическото население, например - носителите на археологическата култура Старчево-Кьорьош-Криш (от VII хил. пр. н. е. насетне) са сменени през V хил. пр. н. е. от новопридошли малоазийски етнически масиви, носители на културата Градешница-Винча. След нови две и половина хилядолетия, приблизително, протича нова етническа промяна и балканските земи са заети от населението, което през следващите 2-3 хилядолетия ще ни бъде известно като "траки". От средата на V в. н. е., преди 1500 години, е налице нова пълна етническа промяна - "славянското море", по думите на Константин Багрянородни, залива полуострова, оставайки негов пълен господар чак до наши дни.

Ако историческите пресмятания са точни и показват вярната тенденция в етническите промени на Балканите, а нямаме причини да се съмняваме в това, то в много близко историческо бъдеще ще трябва да се подготвим за значителна етническа нестабилност на нашия полуостров, предизвикана, пак по съпоставка със събитията от предходните девет хилядолетия, от външен етнически натиск.