Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2020 03:29 - Прокопиеви - любимците на Тато и Костов
Автор: narodovazpitatel Категория: Политика   
Прочетен: 792 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 https://www.monitor.bg/bg/a/view/85942-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%8F-%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D0%BC%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%A2%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B0-iii-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%94%D0%A1


Прокопиеви - любимците и на Тато, и на Командира (I част от III глава на книгата "Капиталистите на ДС")

 

 

В поредица от статии Агенция "Монитор" ще представи резюмета от шокиращите разкрития на в. "Телеграф" за задкулисието в страната, което фалира КТБ и ограби хората и държавата. Текстовете са от книги, които вече бяха публикувани или предстои да бъдат публикувани от най-тиражния вестник в страната - "Българския Мадоф", "Хищникът от "Капитал", "Газовия барон" и "Капиталистите на ДС". Заради огромния читателски интерес, ви представяме най-любопитните части от книгите, в случая от книгата, разказваща с доказателства как Държавна сигурност наля основите на съвременната българска олигархия, кои са ченгетата, опитващи се и до днес да се докопат до властта и какви са лъжите, които използват.

 

Татко до дясното рамо на Живков

Шумна веселба по времето на соца. Гостите, до един големци, са се разпищолили. Обръщат чашка след чашка. Езиците им са се развързали. Гуляйджиите се държат свойски и с персонала, който им прислугва. Зад дясното рамо на бившия Първи във войнишка поза стои мирно зам.- управителят на представителното ловно стопанство (ПЛС) „Воден“ Георги Александров Прокопиев, готов да изпълни всяко желание на височайшия гост, влязъл в ролята на домакин на проявата. В началото на купона, преди положението да е излязло от контрол и гуляйджиите да са се напили до безпаметност, край тях припка момченце с румени бузки. Големците го пощипват, галят го по главичката.

Минават години. Палавникът с розовите бузки е вече пораснал. Тичка по телевизионните студия, дава програмни интервюта, навирил писалка за по-голям авторитет. Играе си на бизнесмен и издател. Играе си на „Стражари и апаши“, а понякога и на криеница (в Сингапур). Пляска доволно с ръчички. Преструва се, че времето, в което е тичкал между големците, никога не е било. Изнася лекции пред студенти, в които обяснява, как с честен труд можеш да стигнеш до висините. Раздава акъл. Съветва. Назначава министри. Уволнява министри (или така му се иска). Бори се със задкулисието. Става част от задкулисието. Преборил се е за почетно членство в клуба на олигарсите. Раздава опорни точки. Нарежда на приближените си как да ги разджуркат, за да не личи, че публикациите са изготвени по сценарий.

В тази плътна програма има някои промеждутъци, които са ключови за израстването на розовобузото момченце в розовобуз олигарх. В публичните си изяви той неглижира няколко приватизационни сделки, върху които т. нар. кръг „Капитал“ стъпи. Тези сделки бяха и са част от мръсните игри на прехода.

Връщаме се обратно в резиденция „Воден“, където бащата на Иво и Александър Прокопиеви Георги гради основите на бляскавото бъдеще на синовете си.

Авджийството е популярно хоби сред държавните мъже през социализма. В ловните стопанства, така да се каже, те съчетават полезното с приятното. Не са малко случаите, в които успешният лов (целта оправдава средствата и понякога ловните сценки са абсолютно нагласени, без участниците в тях да предполагат това) прераства в разгулна забава, по време на която заинтересованата страна се възползва от ситуацията и подлага на госта документи за подпис. Така са сключени немалко важни сделки. Показна в това отношение е например визитата на министър-председателя на Бавария Франц Йозеф Щраус, който си мечтаел да отнесе у дома рогата на благороден елен. Правили-стрували, осигурили му този трофей, като за целта докарали специално животното за отстрел, защото тогава пък не бил сезонът за стрелба по елени. Но ловът трябвало на всяка цена да се осъществи, защото България разчитала на заем от 700 млн. марки. Доволен от постижението си, баварският премиер отчел заслугата на българския си колега и вдигнал наздравица за него. Пак по тази линия Николае Чаушеску се уредил с отстрел на карпатска мечка. Ловджийските си умения изпробвала и съпругата му Елена. Но истинският триумф бил за съветския лидер Леонид Брежнев, който се чувствал като у дома си във „Воден“.

Известна е прословутата среща на Живков и Брежнев в резиденция „Воден“, на която е изтъргувана безвъзмездна икономическа помощ. През януари 1988 г. тук пристига да ловува заедно със съветския посланик Леонид Греков и дипломатът от посолството Валентин Терехов. “И тримата заминахме с Ту-154 за ловното стопанство “Воден” – отбелязва в записките си Терехов. – Кацнахме на военното летище и с мерцедеси пристигнахме в резиденцията (два двореца, стопанство, вишка и пр. – б. а.). Ловът бе успешен. Това, разбира се, не беше лов, а касапница”, разказва Кастелов и обяснява смисъла на последното изречение - Живков и Греков отстреляли по 2 елена, а Терехов – 3 глигана.

Първият и единствен шеф на ловните стопанства на Държавния съвет инж. Стефан Чакъров споделя още подробности за ловните излети, сред които и подробността как след култовата среща на Живков и Брежнев през 1973 г. всички присъстващи се напили като казаци. Покрай това пиршество са договорени извънредни доставки за България от СССР на нефт, дървесина, въглища, памук. А по обратния път ще потегли залежала по складовете стока, която така или иначе е непродаваема тук. Брежнев и Живков вдигат наздравица след наздравица, а персоналът се старае нищо да не им липсва.

Тези уж невинни забавления са строго контролирани и максимално обезопасени. За специалните гости се карат с джипове отбрани кулинарни специалитети, които предварително се опитват. За гостите грижа има Пето управление на ДС (Управление „Безопасност и охрана“ - УБО). Това е структурата, която бди косъм да не падне от главите на някогашните големци. Кадрите там са обучавани като военизирани поделения. Ако големецът харесва подводното гмуркане, му се зачисляват гардове с шнорхели. Ако си пада по скалното катерене, гардовете му трябва да са пъргави като маймуни и да имат алпинистки умения. И ако тези телохранители трябва да са подготвени физически като супергерои, за да издържат на натоварването, то в УБО работят и хора, които не са чак в толкова съвършена форма, но пък от тях се изисква безпрекословна лоялност. Точно такъв кадър е бащата на бъдещия олигарх Иво Прокопиев.

От 1962 г. ПЛС „Воден“ преминава на подчинение и ръководство към въпросното Пето управление на ДС (УБО). Георги Прокопиев стартира кариерата си в УБО като волнонаемен и се издига до чин „капитан”. Роден на 6 октомври 1942 г. в с. Сенокос, окр. Благоевградски, той живее там до 1946 г. След това родителите му се преместват да живеят в с. Воден.

Всички в семейството на днешния гласовит демократ Иво Прокопиев имат „правилната“ червена ориентация и закваска.Бащата на Георги Прокопиев Александър Прокопиев Спасов е от с. Сенокос, Благоевградски окръг. Семейството остава там до 1946 г., когато се мести в село Воден, Разградски окръг. Това е и годината, в която Александър Прокопиев Спасов влиза в БКП. Десет години по-късно – през 1956 г., Георги завършва основното си образование в с. Побит камък и постъпва в горския техникум във Велинград. Приключва обучението си през 1960 г. и отбива военната си служба в редовете на БНА. До 15 май 1961 г. е войник в София, след което е командирован в с. Равнец, окр. Благоевградски, откъдето се уволнява на 16 октомври 1962 г. След уволнението постъпва на работа в горското стопанство в село Воден като помощник-лесничей.

Георги Прокопиев има три сестри – Божанка, Славка и Радка. Те до една са с партийни книжки в БКП. Член на партията майка от 1966 г. е и Георги.

Днес бизнесменът Иво Прокопиев говори критично за Държавна сигурност, но точно тази структура години наред е хранилка за неговото семейство. Нека да проследим историята на Държавна сигурност в България, за да отчетем в каква среда е роден и израсъл розовобузият олигарх. Да видим къде точно е работил баща му, а и брат му, за да не изглеждаме като наивници, които вярват сляпо на всичко, което новобогаташите им говорят. Защото тъкмо отрочетата на червената номенклатура днес са най-речевити и гласовити и се преструват на най-върлите антикомунисти. Тези хора бяха особено активни в годините, когато партията майка раздаваше куфарчета с червени пари на „богоизбрани“. Бяха активни участия и в разграбването на държавните благини. Зад всички тези процеси стоеше черната сянка на Държавна сигурност.

За първи път Държавна сигурност се споменава в Закона за защита на държавата, публикуван през 1924 г. Тогава тя е само отдел към Дирекция на полицията и има основно контраразузнавателни функции. Постепенно и в царска България ДС започва да играе ролята на политическа полиция, вътрешнополитическо разузнаване и следене на партийни лидери. В периода 1941-1944 г. отдел „Държавна сигурност” се занимава с борбата против комунистите и с противодействие на съветското влияние и подривна дейност по време на Втората световна война. След 9 септември 1944 г. ДС попада под контрола на Българската работническа партия-комунисти. През цялото си съществуване до 1990 г. Държавна сигурност е подвластна на комунистическата партия.

Овладяването на отдел „Държавна сигурност” от дошлите на власт комунисти става много бързо. Първоначално нейните задачи са определени в съответствие със задачите за укрепване на управлението им в годините след 1944 г. Един от първите й приоритети е да намира информация за представителите на западните страни в Съюзническата контролна комисия т.е. да изпълнява контраразузнавателна дейност. Втората й функция е да се следят опозиционните партии, които по това време са преки съперници на БРП-комунисти, а третата след приемането на Закона за народния съд - проследяване и задържане на лица.

За рождена дата на Държавна сигурност се смята 1947 г., когато отдел „Държавна сигурност“ към Дирекция на народната милиция се преобразува в Дирекция „Държавна сигурност”. Това става с постановление на Министерския съвет. Държавна сигурност става подразделение на МВР с четири отдела, които се занимават с проследяване, задържане и разследване на врагове на партията и народа. За бързо съдене на враговете е създаден и отдел “Следствен” към дирекцията. През 1949 г. към Държавна сигурност се създава специална служба „Държавна тайна”.

Предшественикът на сегашната Национална служба за сигурност (НСС) е Второ управление на Държавна сигурност, оформено в началото на петдесетте години. Тогава контраразузнаването е с шест отдела и две отделения. По това време се поставят и основите на външното разузнаване. Военното разузнаване, което през 1945 г. все още запазва своите контури, започва да се реорганизира.

През 1947 г. военното разузнаване става разузнавателен отдел, а военната политическа полиция се отделя от него и става отдел “Специален”, а ВКР се обединява с контраразузнаването. Така през 1951 г. е създадено Трето управление на ДС с десет отдела, което всъщност е военното контраразузнаване.

Успоредно с изграждането на Държавна сигурност започва и създаването на структури на всички отдели по околии. Това важи както за контраразузнаването, така и за ВКР и военното разузнаване.

Пак по това време е създадена и структура за външното разузнаване, което е различно от военното външно разузнаване и е отдел на подчинение на Държавна сигурност. В общи линии от това време датира и практиката служители на външнополитическото разузнаване и на военното разузнаване да служат под прикритие в българските дипломатически мисии в чужбина.

Структурата на външното разузнаване се определя от международното положение. От 1944 г. до 1989 г. и във външнополитическото, и във военното разузнаване е имало т. нар. съветски съветници.

През 1963 г. тогавашната Дирекция “Държавна сигурност” става комитет към МВР. Тогава структурата на Държавна сигурност започва да придобива вида, какъвто тя има и през последните години на социализма. Само две години по-късно КДС минава на пряко подчинение на Министерския съвет. През 1969 г. обаче комитетът отново минава под шапката на МВР и става Министерство на вътрешните работи и държавната сигурност.

Структурата на Държавна сигурност такава, каквато тя стана известна на българската общественост в края на 1989 г., е създадена през 1969 г. Тогава се утвърждава и конструкцията на ДС с две главни управления - Първо и Второ, съответно разузнаване и контраразузнаване, и четири управления: Трето - ВКР, Четвърто - техническо, Пето - УБО, и Шесто - борба с идеологическата диверсия.

В началото на седемдесетте години на двете главни управления започват да работят по опазване и развитие на икономиката на страната. До средата на 80-те години в контраразузнаването има четири отдела, които се занимават с различните отрасли на икономика, а в разузнаването има два. През 1986 г. в рамките на Второ главно управление се създава Четвърто самостоятелно управление “Икономика”, като една от функциите му е да предпазва от корумпиране ръководните стопански кадри и специалистите и да следи за разхищение на народното стопанство.

Четвърто управление на ДС е техническа служба, която се е занимава с подслушването и обезвреждането на бомби. Неин пряк наследник е доскорошната служба, а сега дирекция “Оперативно-техническа информация” към МВР (СОТИ, сега ДОТИ).

Към Държавна сигурност е имало и други технически служби като самостоятелни отдели - за защита на връзките, външно проследяване, архив и картотеки и др.

Управление “Научно-техническа информация” - НТР, е създадено в средата на 80-те години чрез обединението на 7-и и 11-и отдел на Първо главно управление. То е със статут на самостоятелно управление в рамките на ПГУ.

Шесто управление е създадено за борба с идеологическата диверсия, но постепенно започва да разширява дейността си и да изземва функциите на Второ главно управление. През 60-те години контраразузнаването се насочва към икономиката и борба с чуждите разузнавания, вербуване на чужденците, следене на посолствата или филтриране на български граждани, заподозрени в “предателство на родината”. Шесто управление работи по интелигенцията и идеологическата диверсия, чуждите и българските журналисти и не на последно място - по елита на партията. Шести отдел се занимава с разложението сред висшите партийни кадри и тяхното обкръжение. В него се намира и отдел за борба с терора, който в периода 1983-1985 г. разкрива серията от бомбени атентати на турската група.

Със закриването на Шесто управление през януари 1990 г. започва краят на Държавна сигурност. Тогава част от кадрите в него се пренасочват към пресцентъра на МВР, с идеята това да стане самостоятелна служба към Държавна сигурност. Друга част от служителите на Шесто, които са работили по турския и арабския национализъм, ислямските фундаменталисти, терора, отиват в новосъздадената Служба за защита на конституцията, която става наследник на Второ главно управление на ДС на 26 февруари 1990 г. Няколко дни по-късно с указ на Държавния съвет е създадена Националната разузнавателна служба и тя излиза от структурите на МВР. Трето управление на ДС - военното контраразузнаване, преминава на управление към Министерството на отбраната. На 16 март същата година е закрито и оперативно-техническото управление - Четвърто, и се създава Службата за оперативно-техническа информация към МВР. Закрива се и четвърти самостоятелен отдел и той се преобразува в Служба за защита на връзките.

Пето управление на ДС - УБО, става Национална служба за охрана (НСО). Година по-късно Националната служба за защита на конституцията става Национална служба “Сигурност” и се създава Централната служба за борба с организираната престъпност.

"Дейността на органите на Държавна сигурност се регламентира с укази на Държавния съвет на НРБ номер 1467 от 16 юли 1974 г. (строго секретен) и 1670 (обнародван в "Държавен вестник", бр. 65 от 20 август 1974 г.), както и от издавани от министъра на вътрешните работи правилници, инструкции, заповеди и други подзаконови нормативни актове. Указ 1670 в съответствие с конституцията на страната определя в чл. 1 Държавна сигурност (ДС) като специализиран орган на управление предназначен "да обезпечава сигурността на НРБ и да защитава социалистическия обществен и държавен строй от престъпни посегателства".

В указ номер 1467, обявен с министерска заповед номер I-2470 от 1 август 1974 г., наред с организацията, методите и средствата е записано, че „Държавна сигурност осъществява своята дейност под ръководството и контрола на ЦК на БКП, респективно Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП и в изпълнение на решенията на ЦК на БКП, законите и другите нормативни актове. Министърът на вътрешните работи отчита дейността на ДС пред ЦК на БКП, респективно Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП."

През 1969 г. Георги Александров Прокопиев започва работа в УБО. Става помощник-лесничей, а после и зам.-директор на представителното ловно стопанство „Воден” край Разград. Той отговаря за движението на всички ловностопански въпроси, следи за доброто развитие и състояние на дивеча, осигурява паша и качествен фураж, следи за поддържането на всички ловностопански съоръжения и построяване на нови такива. Стриктен и послушен, той печели доверието на Тодор Живков и се превръща в негов любимец, а похвалите към него са както морални, така и материални. Щедростта на бившия Първи е пословична. Любимецът също намазва от нея. Трупа едно след друго медали, благодарности, значки, а също така и парични награди. Твърди се, че лично Тато е дал благословията си Прокопиев да стане директор на стопанството. В замяна на това благодарният служител стоял чинно и прилежно до дясното рамо на предводителя и се опитвал да отгатне желанията му, за да бъдат тозчас изпълнени. През 1977 г. Георги Прокопиев е наказан за недобро стопанисване и неправилното изразходване на стоково-материалните ценности и допуснати липси и щети за УБО при ремонтите на домове № 2 и 3 в ПЛС „Воден”. В следващите години той вече няма допуснати нарушения или ако има такива, то те вече са умело прикрити.

През 1984 г. Георги Прокопиев е повишен в чин „лейтенант”, назначен на длъжност „старши разузнавач” при 3-ти отдел на Пето управление на ДС (УБО) и прехвърлен за директор на представителното ловно стопанство „Мазалат” в Габровско.

Така разградското дете чудо Иво Прокопиев се озовава в математическата гимназия в Габрово, възпитаник на която е и банкерът беглец Цветан Василев. След години двамата символично ще се прегърнат и целунат, както са правели големците, на които е прислужвал бащата на Прокопиев в резиденция „Воден”.

„Времето на прехода в България е като шкурка. Не прощава”, казва в едно интервю Иво Прокопиев. Има право, след като е изшкурил старателно от биографията си всички онези моменти от миналото си, които му изглеждат грапави.

През 1990 г. таткото на днешния олигарх и пръв демократ се завръща във „Воден” като зам.-директор на обекта. През есента на 1990 г. Георги Прокопиев е преназначен от зам.-началник на отделение в НСО за старши инспектор. Това е и позицията, на която се пенсионира след няколко години с почести.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: narodovazpitatel
Категория: Политика
Прочетен: 215781
Постинги: 92
Коментари: 113
Гласове: 139
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031