Винаги, когато се засегне тази жестока част от българската история за политическите събития преди и след 1944 година, комунистите надигат вой, че не били те виновни, което е гнусна лъжа, а били подчинени на решението на държавите - победителки във Втората световна война в Париж.
Да, Европа е искала наказание за поддръжниците на нацистите, но не е паднала главата на Сталин, който първо е бил пръв приятел с Хитлер?! И се обърна на 180 градуса, чак след като хитлеристите нападнали  Русия. Ами вилня и изтрепа маса хора, та чак до смъртта си.
Но да се върнем на българите. Факт е, че цар Борис Трети е искал да спаси България от разрушенията на войната, която е обичал, за разлика от баща си - Фердинанд Лисицата. Не е пратил нито един войник против руснаците, които впоследствие бая са се развилнели по нашите земи, веднага след войната, в ролята на победители, още преди войната да свърши.
След 9 септември 1944 година не са французите на власт у нас, а комунистите под съветски чехъл.
Добре. В Париж настояват за Народен съд, ами посочи десетина души виновни, а не повече от 2600. Царят е починал отровен през 1942 година на 28 август.
Аман-заман, прати ги на доживотен затвор.
Що трепят невинни хора - като моя прадядо, като бащата на Богдана Карадочева, пък Леа Иванова пращат на лагер, пък Сашо Сладура на лагер беше и умря при странни обстоятелства?
Никой от тях не е бил ятак като ястребинчетата, за които комунистите много надигат вой, нито е писал тъпи поеми като " Септември" на Гео милев. Какво разбират едни 7-8-9 годишни деца от политика? Каквото им кажат родителите и ги впрегнат да разнасят за комунистическата кауза.

Изтребени са маса българи, трудолюбиви, редови, ненабъркали се в политиката? Защо?
За няма нищо.
Да продължим нататък. За очистения със съдействие на своите Вапцаров вече писах.

Да минем на фронтовата линия след 1944 година. Ами прати си партизаните, червена партийо, ятаци, тути - кванти безделници и хулигани, що пращаш цвета на нацията - елитна българска интелигенция? Хора не воювали с години. 30 000 души!!! За да ги изтребиш, червена партийо и да дойде на власт простащината и мързеливата сган, която нищо не разбираше от икономика. Та се наложи хора образовани като майка ми и други българи от царско време да помагат на незавършилите осми клас в бълвоча на икономиката, която тогава е била най- важна.
За културата да не говорим. Изметоха маса таланти и дойдоха партийните писатели например да ни славословят със замах новата власт. И ако някой напишеше след 1956 година, " великия" Априлски пленум, нещо по- истинно и остро, веднага го нарочваха, сваляха от печат или сцена, оставяха го без работа. Така пострадаха маса писатели, определено даровити, музиканти и певци и пр.
Ще обобщя, че жертвите продължиха с години до падането на Тато от власт, затова имаше много невъзвръщенци, на които тормозеха близките, ликвидираха ги като Георги Марков и още с падането на властта - армия от млади и недотам млади хора на юруш напусна България на Запад, а не на Изток.
Защо ли?

Навремето Мишо Неделчев /преди 10 ноември 1989г./ водеше кръжока на Кремиковските поети. Посетих 2 пъти този кръжок и там Неделчев твърдеше, че Христо Радевски е предал Вапцаров.

Даже Гешев е искал да му помогне, полицая и чакал бележката. Ядец.
Христо Радевски може да е имал пръст в тази работа, но той е заловен у дома си, изглежда не е очаквал. Преди това е ходил у Радой Ралин, тогава младеж - с предчувствие, че ще го заловят. Радой приема присърце молбата, пита, разпитва някой да го скрие, но му отказват. Четох негови изповеди лични, а ими е разказвал, ние с Ралин се познавахме. Бог да го прости.

комунисти. Демек.

вградена в стената на дома си, а Радевски е знаел за нея и го е издал на полицията.

00:48 - sekirata
02.02 23:43 - sekirata
02.02 21:30 - sekirata
02.02 21:27 - sekirata

Де бре. Тя не излиза от моя профил денонощно, сън я не лови.

от нейните посещения.

на моя дядо наемател беше Тодор Комнин. Имаше големи две къщи в един двор моя дядо, за стари години да дава под наем. Такъв е бил животът тогава, сам се осигуряваш за старини, не висиш на държавата като Надежда Захариева и кой ли не мухъл. И комунягата взел под наем приземния етаж на едната.
Влизат излизат ятаци, дядо ми не е сляп бил, разбра го с какво се занимава.
Баба ми се притеснила какво ще правят с тоя.
А дядо ми й казва:
- Ще мълчим. Аз на смърт никого не мога да пратя. Каквото дойде.
Партийците ли си го предадоха, нашите не знаят, у нас го заловиха с конна жандармерия и некои други другаре.
А после му окрадоха имота мръсниците, бутнаха всичко заради метрото на хората, но след 1989 година баща ми като се развилня - всичко си върна - и в имоти, и в пари.
Отесняха им кражбите на хората, сега мерак е да крадат държавата.