Капитализмът и неговото неравенство са враг номер едно в днешния свят. Това е обективната и емпирична реалност, която гледа света в лицето, пише Финиън Кънингам


Президентът на САЩ Джо Байдън и неговите западни съюзници се опитват да поставят глобални предизвикателства по начин, който в крайна сметка да избегне справянето с най-спешния проблем, който наистина има значение - експлозията в неравенството в капиталистическата икономическа система.

Бедността, трудностите и многобройните социални проблеми, включително въздействието на пандемията Covid-19, произтичащи от гротескното неравенство, което капитализмът поражда, са и трябва да бъдат предизвикателство номер едно за всички нации, особено тези на Запад, където въпросът е най-остър.

Въпреки това, вместо да се обърнат към онова, което трябва да бъде ослепително очевидно, Байдън и други западни т. Нар. лидери гледат на предизвикателствата с небрежен поглед.

Това означава, че проблемът с капиталистическото неравенство се натрупва и влошава. (И все пак десните американски медийни експерти имат невежеството и глупостта да описват Байдън и неговата Демократическа партия като „радикални левичари“ и „марксисти“. Боже, дайте ни почивка!)

Слушайки Байдън и останалите на срещата на върха на Групата на седемте през уикенда, човек би си помислил, че най-голямото предизвикателство на нашето време е предполагаемият сблъсък между „демокрации и автокрации“. Тоест между Съедиенинте американски щати и западните им съюзници от една страна, а от друга Русия и Китай.

Да, форумът на Г7 спомена и други предизвикателства пред света: пандемията Covid-19 и неблагоприятните климатични промени. Те, разбира се, са приоритетни проблеми, на които трябва да се обърне внимание.

Но предизвикателството номер едно на капиталистическото неравенство никъде не се чува в дългите часове на досадни дискусии. Колко невероятно е това?

В това, което представлява управлението на възприятията или повествователният контрол, Байдън и другите западни политици прогласяват предполагаемите враждебни действия от Русия и Китай като някакъв екзистенциален проблем на нашето време. (Между другото Русия и Китай винаги призовават за нормален диалог и отношения).

Байдън казва неща като „Съединените щати, Европейският съюз, съюзниците от НАТО и Г7 ще се обединят, за да се изправят срещу Русия и Китай“.

Добре, той се опитва да звучи така, сякаш не иска всеобхватна война, но логиката на Байдън и неговите съюзници в крайна сметка е тази на войната.

При идването си в Европа при първото си задгранично пътуване като президент, Байдън открито заяви, че обединява съюзници под ръководството на САЩ срещу онова, което той пренебрежително нарича „автокрации“.

Обиколката на Байдън в Европа трябваше да „възстанови лидерството на САЩ“, съобщи CNN. Докато AP каза, че американският президент е "нетърпелив да върне Съединените щати на световната сцена ... прокарвайки демокрацията като единствената опора за изгряващите сили на авторитаризма."

Поредицата от срещи на върха в Г-7 и с лидери на Европейския съюз и съюзници от НАТО беше оформена по такъв начин, че да бъде прелюдия към срещата с руския президент Владимир Путин в Женева на 16 юни. Но за какво служи цялата враждебност?

Не може ли Байдън просто да се срещне с друг важен световен лидер - руският президент Путин - и да обсъди сериозно и в сътрудничество жизненоважни въпроси относно пандемията, изменението на климата и ядреното разоръжаване.

Не, разбира се, Байдън не може. Защото той и други западни политици са държани като заложници психически от собствената си фалшива пропаганда за предполагаемо руско злоупотреба.

Когато Байдън пристигна в Англия миналата седмица преди срещата на върха на Г7, първата му реч беше в американската авиобаза в Милденхол в Съфолк, където той се обърна към войските. Той изобрази мисията си в Европа като подобна на предизвикателството на Втората световна война. Той говори за самолети-бомбардировачи, излитащи от същата база и воюващи срещу нацистка Германия.

Тогава Байдън обвърза този фон със срещата си с руския Путин. Той каза с твърд тон:

„Отивам към Г-7, след това към министъра на НАТО и след това да се срещна с г-н Путин, за да му кажа това, което искам да знае".

"И във всяка точка по пътя ще изясняваме, че Съединените щати се завръщат и демокрациите по света стоят заедно, за да се справят с най-трудните предизвикателства и проблемите, които имат най-голямо значение за нашето бъдеще; че сме се ангажирали да водим със сила, да защитаваме нашите ценности и да даваме на нашите народи", заяви там Байдън.

Изграждайки историческия си наратив, президентът Байдън продължи със следното:

„Ето защо всичко това има толкова голямо значение в момента: вярвам, че сме в момент на прелом в световната история - моментът, в който ни се налага да докажем, че демокрациите няма просто издържат, но те ще превъзхождат, докато ние се възползваме от огромните възможности на една нова епоха."

"Трябва да дискредитираме онези, които вярват, че ерата на демокрацията е приключила", каза той.

"Трябва да изложим като фалшив наративът, че указите на диктаторите могат да съответстват на скоростта и мащаба на предизвикателствата на 21-ви [век]", продължи американският лидер.

Байдън така говори всякаш съществува равнопоставеност между историческата битка срещу нацистка Германия и „диктаторите“ на Русия и Китай.

Това се превърна в мантра във Вашингтон при Байдън, че най-голямото историческо предизвикателство в момента е между „демокрация и автокрация“. И ако приемем тази повествователна рамка, тогава предвиденото заключение е, че трябва да приемем американското лидерство.

Това е, което американският политически естаблишмънт се опитва да прокара с фронтмена си Джо Байдън и жалката европейската политическа класа попада в съответствие.

Резултатът е, че светът е въведен в задънена улица на конфронтация между Запада и Русия и Китай. Защо светът не може просто да работи заедно в сътрудничество и взаимна многостранна изгода?

Тъй като глобалната сила на Съединените щати се основава на хегемония, която от своя страна изисква контрол чрез създаване на враждебни блокове.

През същата седмица, когато Байдън и неговите западни съюзници декларираха, че се стремят да се справят с глобалните предизвикателства, и да защитавт „основания на правила ред“ (каквото и да означава това), бе съобщено за разкритие, което бързо бе погребано от корпоративните медии.

Съобщава се, че милиардерите капиталисти в САЩ не плащат данъци. Хора като Джеф Безос, Уорън Бъфет и Илън Мъск платиха незначителен или никакъв данък върху стотици милиарди долари увеличено богатство. Това е само върхът на айсберга.

Американските изпълнителни директори и цялата капиталистическа управляваща класа са станали свидетели как тяхното богатство нараства през последните години и те не плащат нищо на обществото под формата на данък. Това е така, докато работниците и техните семейства все повече плащат повече данъци, губят работа, домове и здраве.

Това патологично, разрушително и неустойчиво състояние при капитализма е видяло огромни пропасти в неравенството и бедността във всички западни общества, но особено в Съединените щати.

Шепа милиардери имат по-голямо богатство от половината от населението. Това е присъщата и неизбежна дисфункция на капиталистическата система, която се изражда в олигархия, а не в демокрация. Когато Байдън говори лековато за „нашите демокрации“, той всъщност има предвид „нашите олигархии“.

Капитализмът и неговото неравенство са враг номер едно в днешния свят. Това е обективната и емпирична реалност, която гледа света в лицето.

Но не очаквайте така наречените американски и европейски лидери да признаят или дори да са наясно с това. Те само си бъркат с крайно счупена система, например, като предлагат хармонизиране на корпоративното данъчно облагане или инвестиции в инфраструктура.

Отвличането на вниманието от пълното предизвикателство към капиталистическата система от организираното мнозинство от работещите хора е функцията на западните лъжци. Те са твърде заети да се борят с вятърни мелници и ни казват, че Русия и Китай са врагът. Това е трагедията на нашето време. Но трябва да спре. Не може да продължи. Това е неустойчиво и убива нашия свят.

Финиън Кънингам