Копнеж

Пътувайки сед своята мечта,
усещам,че след тебе аз пътувам,
защото тя си ти и ти е тя
и аз така със обич съществувам.

Дали ще можеш да я задържиш
или в разлъка ти ще я превърнеш
не зная,но все още ми шептиш
неща,с които духом ме обгърнеш.

И хубаво ми е,и имам хъс
за всичко,със което се захвана.
И затова мечтата няма кръст.
Тя оцелява или чезне рано.

Не искам да си друго ти за мен,
мечтанието стига да подклаждаш
с реални стъпки всеки хубав ден,
с различни пориви да ме обграждаш.  

            Из книга на авторката под печат