Слънцето и аз Зная,слънцето съм аз, ти си моето море, в някой симбиозен час сливаме се в общо две. Ти си бурята в нощта, аз съм твоя изгрев мил, стават Божи чудеса- двама сме с различен стил, ала любовта тече- слънце аз,морето - ти, нещо силно ни влече, стара карма може би. Вече толкова лета устояхме в този свят- ти си шеметна вълна, аз съм порива крилат, топлината е от мен, а от тебе е страстта, никой не е феномен, феномен е любовта.