ПО ЗДРАЧ Окото на Луната ме следи, изпълва ме със светлина и вяра, безмълвно сякаш сочи ми:"Иди при този,който все по теб изгаря". Окото дебне някъде отвъд в душата ви и в стаята,зад нея, чертае с лунен поглед земен път- една сребриста,приказна алея. "Аз ще ти светя-казва.-Ти върви". И чака.И стои пред мене точно. Ветрецът тихи думички мълви, но нищо в този здрач не е порочно. Окото на луната проследи целувката и пламенните ласки, и вятърът съвсем се притаи, когато двамата си обещахме щастие. Сега е пак такъв вълшебен здрач, а просто нас прегърнати ни няма, но не забравил,вятърът - играч ни търси.Със Луната.Само двамата. Из книгата:"И Бог каза:"Бъди поетеса",1998 година