Очертания Живеем в някакви реални очертания, четлива част от нашто битие, а чувствата и страстните желания потискахме с безумни страхове. Отричаме ги,сякаш са нелепа и неприсъща наша същина. Боим се просто,че ако обичаме ще бъдем наранени от света, неактуални или малко смешни, незащитени от самите нас и в броня от безумие обличаме красивото,чувствителното "аз". И някъде,в тунела на душата ни, викът на любовта пробива път. Но крачи реализмът по земята и ни нанася свойта малка смърт. Из книгата:"И Бог каза:"Бъди поетеса",1998 година