Пристанище на вдъхновение си ти,
обхване ли ме,то при теб достига,
върти се делникът,върти,върти
и акостира в нова нежна книга„

Динамиката я създаваш сам,
а вдъхновението като пясък
затопля хорските сърца и знам,
че в теб опира и съгражда замък

от чувства,от пътеки и мечти,
между прозорците любов проблясва
и като някакво дете си ти,
което думите ми носи в пазва.

Но,питам се,не съм ли също аз
остатък от отминалото детство,
превъплътен в някой космичен час
във влюбена жена-и все във тебе.

     28 октомври 2006година
     Из книгата ми със стихове и разкази "Не спирай да живееш,човече",2008г.,София