Възкръсва спомен.Старите места
на мойто минало не се променят,
но,променени,мойте сетива
над спомена със нова мисъл гледат.

Импулсите на минала любов
в импулси на смеха се претворяват,
звучивъв спомена чаровен зов
и топло чувство в мене озарява.

Тъгата никога не победи
и старите места не крият болка.
Възкръсва спомен.В него светваш ти
над всички други минали любови.

Не помня.Всеки има своя миг
и своята звезда в съвпада с моя.
Но ако с нещо Господ е велик,
то е с това,чеме оставя твоя.

10 март 1996г.,София

Из книгата ми с лирика "Пътека към вечността",2000г.,София

Някой злобар умира мислено след моите творби,значи направо ме разсмива.Има една подходяща италианска поговорка:"Твоята завист е моята радост".