Живеем в някакви реални очертания,
четлива част от нашто битие,
а чувствата и страстните желания
потискаме с безумни страхове.

Отричаме ги, сякаш са нелепа
и неприсъща наша същина.
Боим се просто, че ако обичаме,
ще бъдем наранени от света.

Неактуални или малко смешни,
незащитени от самите нас
във броня от бездушие обличаме
красивото, чувствителното "аз".

И някъде, в тунела на душата ни
викът на любовта пробива път,
но крачи реализмът по земята
и ни нанася свойта малка смърт.

26 юни 1996г., София

Из моя  книга със стихове,
автор: Росица Копукова

Истини и силен финал!

за искреното Ви внимание.