Всяка твоя дума е звезда,
но притулена под срамежливост,
въпреки това от светлина
тя не може чара си да скрие.

Всяка дума, неизказана дори,
заредена е със плам и нежност,
е, добре, щом искаш, помълчи
и мълчанието е безбрежност.

""""""""

Погледът ти някога прилича
на помръкнал лист от есента,
не, не искам тъжно да обичаш,
искам да ме търсиш в радостта.

Можеш ли? Това си е умение.
Моя скъпа, истинска любов.
Ти самият си опиянение,
но за щастие бъди готов.

Из "Пролетни мигове", лирика, 2004г., София

""""""" """""""

Вдъхновението ми е Ели, тоест Земя. Тя ме връща в спомените и в старите книги. Да е жива и здрава, милата, много ми допада. Ели смята, че интимната лирика не е вечна, аз обратното, че е вечна.
Всеки има право на мнение. Пиши, талантливо момиче и ме  вдъхновявай за спомени и бъдеще.

С обич: Росица Копукова

Ще запомня това мъдро послание.
Благодаря за насърчението, Росиела!
Светли Празници!

Много мъдрост има в този стих: и думата е звазда, и мълчанието е безбрежност...
Стиховете са стойностни и остават – именно с посланията си...
Светли предпразнични дни!

Благодаря за насърчението, Росиела!
Задължена съм ти...
Светли Празници!

Благодаря за насърчението, Росиела!
Но се чувствам много задължена и малко притеснена...
Светли Празници!