Звукът на наизказаните думи
е притаил неземна красота,
която се разлива помежду ни,
пулсира нежно в твоята ръка.

Звукът на неизказаните думи
магия крие, като от отвъд,
защото само Бог по наште друми
дарява ни любов. По - лек светът

със нея се живее и минава,
когато във хармония звучи,
живее ми се тук и до забрава
изкуството ми искам да струи.

Причина има и във теб, и в тези,
безмълвни, но наситени слова,
застинали от обич и от нежност,
и мога само аз да ги чета.

От най-естествената огърлица
ръцете ти над мене правят сплит.
Една целувка искаш от Росица,
ще я получиш. С мен бъди честит!

2 септември 2017г., София
Росица  КОПУКОВА