Ревниво слушаш всички телефони,
а те не казват нищо от това,
което може малко да отрони
илюзия за моята вина.

Вината си е твоя. И вземи я.
Пътувай с нея, накъдето щеш,
Не се напъвай във каро спатия
да търсиш някого и да ревеш.

Потайностите твои са наяве
и никой не те спира да си вън.
А делникът тече, живот и здраве
и не минава в непробуден сън.

Ей там, на границата, на предела,
където свършват всичките мечти,
ще драсна твоя образ с акварела,
заключен в неизмислени черти.

Една врата и пътят ти зад нея,
недей подслушва кой, защо звъни.
Със чуждата вина ли да живея?!
Аз няма да ти кажа: " Остани!".

На никого не казах и запомних
как всеки свойта карма си вгорчи.
Сега долавяш своя ред и ровиш,
но няма за какво. Гневът мълчи.

5 септември 2006г.
София

Възвисяват ни и куплети като този:

"Ей там, на границата, на предела,
където свършват всичките мечти,
ще драсна твоя образ с акварела,
заключен в неизмислени черти."

Поздравление, Роси! Отново вадиш поетичен троен ас в стихотворен вариант!