Ти дойде от кармично прераждане днес
и ме грабна от първа усмивка,
сякаш мост ме пренесе през времето с вест,
че сме тук за поредната спирка.

То така се намират със обич души,
преоткрили се през вековете
и такава любов не се с камък руши,
тя е вечният път в световете.

Всички чужди намеси пропадат в калта,
тя остава отгоре и свети
и споява я само една - песента
на небесните мои куплети.

Ако двама не бъдем - зависи от нас,
не от нечия злоба и завист,
затова избери в най- сюблимния час
своя знак за към мен да отправиш.

Няма трето решение в този живот,
при поредно прераждане живо,
нека сам се громи кой да е идиот,
нека сам покрай нас да се срива.

Нас ни няма за него, ни той е за нас,
няма никакви точки пресечни,
между обич, дошла със Божествена власт
и дребнави пигмеи далечни.

27 април 2020г., София
Росица КОПУКОВА

При една кармична среща през вековете хората сякаш се превръщат в планети, на които има живот и които трябва да се слеят по силата на един мистичен звезден зов. Точно това усещане ми внуши това твое великолепно стихотворение, Роси!

"Ти дойде от кармично прераждане днес
и ме грабна от първа усмивка,
сякаш мост ме пренесе през времето с вест,
че сме тук за поредната спирка.

То така се намират със обич души,
преоткрили се през вековете
и такава любов не се с камък руши,
тя е вечният път в световете."