Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2020 23:09 - ПЪТУВАНЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
Автор: rosiela Категория: Тя и той   
Прочетен: 226 Коментари: 2 Гласове:
3




 

Ти дойде от кармично прераждане днес
и ме грабна от първа усмивка,
сякаш мост ме пренесе през времето с вест,
че сме тук за поредната спирка.

То така се намират със обич души,
преоткрили се през вековете
и такава любов не се с камък руши,
тя е вечният път в световете.

Всички чужди намеси пропадат в калта,
тя остава отгоре и свети
и споява я само една - песента
на небесните мои куплети.

Ако двама не бъдем - зависи от нас,
не от нечия злоба и завист,
затова избери в най- сюблимния час
своя знак за към мен да отправиш.

Няма трето решение в този живот,
при поредно прераждане живо,
нека сам се громи кой да е идиот,
нека сам покрай нас да се срива.

Нас ни няма за него, ни той е за нас,
няма никакви точки пресечни,
между обич, дошла със Божествена власт
и дребнави пигмеи далечни.

27 април 2020г., София
Росица КОПУКОВА




Гласувай:
4
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - При една кармична среща през вековете...,
28.04.2020 01:01
При една кармична среща през вековете хората сякаш се превръщат в планети, на които има живот и които трябва да се слеят по силата на един мистичен звезден зов. Точно това усещане ми внуши това твое великолепно стихотворение, Роси!

"Ти дойде от кармично прераждане днес
и ме грабна от първа усмивка,
сякаш мост ме пренесе през времето с вест,
че сме тук за поредната спирка.

То така се намират със обич души,
преоткрили се през вековете
и такава любов не се с камък руши,
тя е вечният път в световете."
цитирай
2. rosiela - Благодаря ти сърдечно, Младене.Кармичната любов е неразрушима.
28.04.2020 06:36
missana написа:
При една кармична среща през вековете хората сякаш се превръщат в планети, на които има живот и които трябва да се слеят по силата на един мистичен звезден зов. Точно това усещане ми внуши това твое великолепно стихотворение, Роси!

"Ти дойде от кармично прераждане днес
и ме грабна от първа усмивка,
сякаш мост ме пренесе през времето с вест,
че сме тук за поредната спирка.

То така се намират със обич души,
преоткрили се през вековете
и такава любов не се с камък руши,
тя е вечният път в световете."

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 3472292
Постинги: 3735
Коментари: 17721
Гласове: 7313
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930