Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01 14:08 - РЕТРО СПОМЕНИ ЗА МЪЖЕТЕ
Автор: rosiela Категория: Тя и той   
Прочетен: 148 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 23.01 14:17


Каквото беше - беше в по-младите години,
душата ми не спеше, а беше вечно бдителна,
що ежковци се ежеха, що на мъже се правеха,
а думите ми режеха, навярно се не нравеха.
Не съм изчела книги - аз за жена - лисица,
животът ми намигна и бях си хубавица,
и никак не базарех - чаровно ги окастрях,
обаче нещо правех - накрая попорастваха.
Що нещо се висеше пред портите ми, Боже,
и на постелки спяха, но аз не се тревожех,
зад храстите се криха мъжете многознайни,
да знаят да приказват пак ъглите потайни.
Накрая ми покаже единствено Съдбата,
че време е да хлопвам стремително вратата,
животът ми не спира все да превъзпитавам
мъжете с мойта лира, поезия раздавам.
И пак си продължавах, но явно е съдбовно:
яви се друго чудо със егото любовно,
акълът му не стига и тръгва да пропада,
животът ми намига: " Отивай да го вадиш!".
От урва или бездна, където то пропада,
това ми е навярно Божествена награда,
и пак зад храсти чака, и пак безмълвно моли,
но в някоя клоака е истината гола!
А то мълчи и лъже, резилът му е пълен,
" Кой лъже е на въже", " Кой лъже е на въглен".
Хем хубаво, хем лошо, поредното мъжленце
със миналото пошло играе на въженце....
23 януари 2021г., София
Росица КОПУКОВА


image



Гласувай:
5
4



1. rosiela - РЕТРО СПОМЕНИ ЗА МЪЖЕТЕ
23.01 14:09

Каквото беше - беше в по-младите години,
душата ми не спеше, а беше вечно бдителна,
що ежковци се ежеха, що на мъже се правеха,
а думите ми режеха, навярно се не нравеха.
Не съм изчела книги - аз за жена - лисица,
животът ми намигна и бях си хубавица,
и никак не базарех - чаровно ги окастрях,
обаче нещо правех - накрая попорастваха.
Що нещо се висеше пред портите ми, Боже,
и на постелки спяха, но аз не се тревожех,
зад храстите се криха мъжете многознайни,
да знаят да приказват пак ъглите потайни.
Накрая ми покаже единствено Съдбата,
че време е да хлопвам стремително вратата,
животът ми не спира все да превъзпитавам
мъжете с мойта лира, поезия раздавам.
И пак си продължавах, но явно е съдбовно:
яви се друго чудо със егото любовно,
акълът му не стига и тръгва да пропада,
животът ми намига: " Отивай да го вадиш!".
От урва или бездна, където то пропада,
това ми е навярно Божествена награда,
и пак зад храсти чака, и пак безмълвно моли,
но в някоя клоака е истината гола!
А то мълчи и лъже, резилът му е пълен,
" Кой лъже е на въже", " Кой лъже е на въглен".
Хем хубаво, хем лошо, поредното мъжленце
със миналото пошло играе на въженце....
23 януари 2021г., София
Росица КОПУКОВА
цитирай
2. missana - Сурова си към силния пол, Роси.
23.01 20:34
Но у нас преобладаващата част от мъжете наистина не струват. Убедил съм се от личен опит. Не държат на думата си и са ментърджии. Морални джуджета са, а някои са и физически такива!
цитирай
3. rosiela - Младене,
23.01 20:37
ТАКА Е, ПРИЯТЕЛЮ. А АЗ СЕ БЯХ ЗАКАЧИЛА УЖ ОТ ДОБРИ СЕМЕЙСТВА, НО ПРОПАДНАЛИ БЕЗ ВИНА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ, КОИТО СЪЩО ПРИКРИВАХА. НАВРЕМЕ СЕ ОТЪРВАХ, ВЪПРЕКИ ЧЕ ИМАШЕ ЛЮБОВ. СЪДБА.
ПО-ДОБРЕ ДА ПРИКЛЮЧИШ, ДОКАТО НАМЕРИШ ТОЧНИЯ ЧОВЕК.
БЛАГОДАРЯ ЗА ОТЗИВА, ВЕРЕН Е.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 2916509
Постинги: 3244
Коментари: 15432
Гласове: 6652
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728