Каквото беше - беше в по-младите години,
душата ми не спеше, а беше вечно бдителна,
що ежковци се ежеха, що на мъже се правеха,
а думите ми режеха, навярно се не нравеха.
Не съм изчела книги - аз за жена - лисица,
животът ми намигна и бях си хубавица,
и никак не базарех - чаровно ги окастрях,
обаче нещо правех - накрая попорастваха.
Що нещо се висеше пред портите ми, Боже,
и на постелки спяха, но аз не се тревожех,
зад храстите се криха мъжете многознайни,
да знаят да приказват пак ъглите потайни.
Накрая ми покаже единствено Съдбата,
че време е да хлопвам стремително вратата,
животът ми не спира все да превъзпитавам
мъжете с мойта лира, поезия раздавам.
И пак си продължавах, но явно е съдбовно:
яви се друго чудо със егото любовно,
акълът му не стига и тръгва да пропада,
животът ми намига: " Отивай да го вадиш!".
От урва или бездна, където то пропада,
това ми е навярно Божествена награда,
и пак зад храсти чака, и пак безмълвно моли,
но в някоя клоака е истината гола!
А то мълчи и лъже, резилът му е пълен,
" Кой лъже е на въже", " Кой лъже е на въглен".
Хем хубаво, хем лошо, поредното мъжленце
със миналото пошло играе на въженце....
23 януари 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Каквото беше - беше в по-младите години,
душата ми не спеше, а беше вечно бдителна,
що ежковци се ежеха, що на мъже се правеха,
а думите ми режеха, навярно се не нравеха.
Не съм изчела книги - аз за жена - лисица,
животът ми намигна и бях си хубавица,
и никак не базарех - чаровно ги окастрях,
обаче нещо правех - накрая попорастваха.
Що нещо се висеше пред портите ми, Боже,
и на постелки спяха, но аз не се тревожех,
зад храстите се криха мъжете многознайни,
да знаят да приказват пак ъглите потайни.
Накрая ми покаже единствено Съдбата,
че време е да хлопвам стремително вратата,
животът ми не спира все да превъзпитавам
мъжете с мойта лира, поезия раздавам.
И пак си продължавах, но явно е съдбовно:
яви се друго чудо със егото любовно,
акълът му не стига и тръгва да пропада,
животът ми намига: " Отивай да го вадиш!".
От урва или бездна, където то пропада,
това ми е навярно Божествена награда,
и пак зад храсти чака, и пак безмълвно моли,
но в някоя клоака е истината гола!
А то мълчи и лъже, резилът му е пълен,
" Кой лъже е на въже", " Кой лъже е на въглен".
Хем хубаво, хем лошо, поредното мъжленце
със миналото пошло играе на въженце....
23 януари 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Но у нас преобладаващата част от мъжете наистина не струват. Убедил съм се от личен опит. Не държат на думата си и са ментърджии. Морални джуджета са, а някои са и физически такива!

ТАКА Е, ПРИЯТЕЛЮ. А АЗ СЕ БЯХ ЗАКАЧИЛА УЖ ОТ ДОБРИ СЕМЕЙСТВА, НО ПРОПАДНАЛИ БЕЗ ВИНА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ, КОИТО СЪЩО ПРИКРИВАХА. НАВРЕМЕ СЕ ОТЪРВАХ, ВЪПРЕКИ ЧЕ ИМАШЕ ЛЮБОВ. СЪДБА.
ПО-ДОБРЕ ДА ПРИКЛЮЧИШ, ДОКАТО НАМЕРИШ ТОЧНИЯ ЧОВЕК.
БЛАГОДАРЯ ЗА ОТЗИВА, ВЕРЕН Е.