Като всеки сел - модел - петел,
обичам със кокошка във хотел
по късна доба да се отбележа,
че мога да се пъча и се ежа.

Не всякъде отваря се късмет,
понякога ме гонят като смет,
но случва се в поредния сезон
с кокошка - дама да общувам в тон.

И после спомням си за шапката букле,
за счупеното токче на парче,
написвам и поредния си стих,
тъй както с теб, поредна, се простих.

Аз ще ти кажа:"Се ла ви" и край,
то Валестана все това си знай,
е, може да посея някой син,
недей, не ме догонвай до амин.

Защото няма да се върна аз,
това не е съдбовният  ми час,
това е просто вечер във хотел,
задявка кратка на кокошка и петел.

7 ноември 2016г., София