Безделко Чучавелко няма и петак,
ни за татко става, нито за юнак,
няма си бабенце в самотните си дни,
затова във блога с партийки се теши.

Те са му живота в безделния му ден,
май на сто хомота сам е станал плен,
в тъпословни мисли, щом намери лек,
струва му се сякаш - прилича на човек.

Безделко Чучавелко, ясен си ни ти
като стара бъчва  с дяволски очи.
Да те разгадаем не е и проблем,
просто за разтуха сутрин те четем.

12 март 2017г., София

Росица  КОПУКОВА

Хрисимия човечец може да се гордее с тези стихове,с които го обезсмъртяваш- защо ти е наслагал тия минуси,да му се неначуди човек! :))