Пия бира от дете,
лея стихче на парче,
сменям всеки ден мадами
като мамини пижами.

Стоя си в празен ресторант,
паричките са ми абсант,
подарят ми някой фас,
нъл пиша стиховце на час.

Велик в изтъркан панталон
със ботинки - шаш - бон - тон,
черен като цигане,
аз съм вечното хлапе.

Да добавя и аз нещичко за финал:

"Велик съм само за мадам,
но сложил съм й с*ермо-бан..."

приемам без възражения!