Плюшена главичка на плюшено мече
играе на "старичко" и стиховце тъче,
чорлави ,подобно бялата брада,
постни като пясък и като вода.

Малко разредени - уиски със лед,
малко подсладени -  като сладолед,
хайде на контейнера в седем сутринта...
Време е да сложа божествена ръка

с палчето надолу,  както му е ред...
Плюшен стих прочетох на плюшен поет!

2 юли 2017г., София - Варна

Хаха, посветила си постинг на чучелото.
Сега ще дойде с 8 от клонингите си да ти фрасне минус.
чучело,, луд си бе.

то на клонинги да се обидя ли? Хич!

плюшената безмозъчна главичка открадна темата за прераждането от мен, от небето нищо не му е подадено.

Хем забавно, хем бодливо...
И смело!

Хем е истина!

Затова характеристиката, която му правиш с поетични средства е много точна.
Всъщност той трябва да е доволен, защото на практика бива възпяван от перото ти.

Стихотворението е станало!

ако и някоя друга бръмчалка се припознае, знаеш от кои, може и той да се влее в лирическия герой.

я какво се е присетило за "хранителни вериги за илюзии". Като си отиде от света мама Блага, лошо, поете, лошо.