С какво ще смая бялата русалка,
дали със мръсно бялата брада,
дали със фасовете, хвърлени по гара,
дали с олющените семки за обяд?...

Какво във мене тя ли ще намери,
какво ли мога вече да й дам,
та аз съм старче, пълно със химери,
и себе си не мога да продам?!

Аз пиша стиховце безинтересни,
по ранина, преди да хвана път,
и там, на седма пейка де се свестна
с илюзия, че мисли ме светът.

14 юли 2017г., София - Варна - София

Росица  КОПУКОВА

"Аз пиша стиховце безинтересни...
и там, на седма пейка де се свестна
с илюзия, че мисли ме светът."

Това е стопроцентовата истина, или както е прието да се казва: "Царят е гол!"
Но човекът, представи си, си вярва, че е велик, а около подобни луди винаги се заформят локални малки лудници. Абе, "Полет над кукувиче гнездо", нали се сещаш...!

Поздравление, че винаги така майсторски го изстипосваш това недоразумение!

" По-о-о-о-осредственост!", нищо, че не е поет бил.

вече дядото сам си призна, че е селяндур, в следващата пишман поетична творба!