Все тропосан, все разчекван,
на всеглупости богат,
както да въртя и еквам,
накрая мисля за креват.

И вселените ми свършват
до разголено дупе,
както и да се напърча,
съм си лудото  деде.

София ми е мечтата,
гоня нощните звезди,
и пътувам към Луната
от жадувани софри:

водка, печено, салатка
и похвали за мезе!
Но събуждам се при тати,
остарялото момче!


8 август 2017г., София - ВАРНА - СОФИЯ
Росица  КОПУКОВА

че си написала за него толкова точно стихотворение, Роси. Но се опасявам, че поемаш немалък риск на пътя ти да се изпречи някоя 200 и нейсе килограмова сумистка, за да те хване за косите, че постепенно навлизаш в нейния владает.

Тежка гемия лесно се обръща. И непобедимата Армада са я сразили, камо ли мисис Владада.

Като на картинка си го нарисувала момчето,
което за съжаление прилича повече на позастарял пръч.

иде ми отвътре и без проблеми тече рисунъка. Удоволствието е пълно.