Всичките жени са ми далече,
близо няма, бягат ми до крак,
безпарично старче съм си вече,
замирисало на чибурак.

Нямам даже и за чаша водка,
камо ли за скъп коняк, уви,
авер ако ми купи да се льокна,
ще им напиша рими без пари.

Диплите броя и мушкатата,
гадая думите по джи - ес - ем,
разплитам си самичък аз мечтата
с някоя да се по.....съберем.

НО КОЯ ЛИ С МЕН ЩЕ СЕ ИЗЛЪЖЕ?
Аз съм вече стар забравен фар,
който, и погледнат отдалече,
не дава светлина. Един комар,

който в тъмнината сам се лута
и на първа тука се крепи,
а дано ме прочете. А шута
после ще ми бие бел ами.

28 август 2017г., София - Варна - София
Поздрав от Росица Копукова, специален, утринен

Жените го напускат една по една.
Пари няма да сръбне любимо питие.
Човек от камък сърце да носи ще го съжали.
А моето сърце е меко и отзивчиво.

Спомних си въпроса на Аристотел:

"Кое е най-тъжното нещо на този свят...?"

И отговорът му:

"Беден старец."

чак ме разнежи за старчето...