Идва есента на пръсти
като палава жена
и под шумките чевръсто
ще раздава чудеса:

кой каквото заслужава
по делата в своя път,
който хората предава
празен ще му е светът.

Който със  шампанско светло
все размива  цветове,
като светулка ще живее,
като светулка ще умре.

Който като през цигара
издухва своя си живот,
накрая там, под светофара,
приклекнал свършва - като скот.

Вятър есенен разхлажда
остатъци от летен зной!
Струйка дим в небето праща
внезапен порив за завой.

Кой пристига със идеи,
кой със празноглав котел
и пред есенната фея
нещо дал си, нещо взел.

29 август 2017г., София- Варна - София

Росица   КОПУКОВА

интересно изпълнение, Роси! Куплетите се леят, но някои от тях са внезапни и пронизващи.

София - Варна - София