Маска да си сложа, мамо,
на мога се скрия,
винаги ме разпознават, 
че съм тенекия.

Като дива круша, мамо,
паднала в полето,
със един замах ме духат
в дола ветровете.

Аз дрънча, че съм велика,
но не ме признават,
най-накрая от безлика
за лика минавам:

хванах, мамо, цигането
от далечна Варна
да ми пълни с хъс гърнето.
награди да барна.

То пък взеха, ме разкриха,
за резил си станах.
Що си ме родила куха?
Такава останах!

15 септември 2017г., София - Владая - София
Росица   КОПУКОВА

адвокатката на Дявола! Идея за книга!

Ех, пустата Варна. Беше хубав град някога, а днес за нищо не става. И транзит не бих минал през него.

Сами си го търсят и много добре си го получават!

но на селяндурите им личи. Навсякъде!