Обиколи, момко, на Витоша злите била,
прехвърли, момко, Витоша планина,
замечтай, момко, за богата софра
и върви - от сутрин до здрачевина.

Не намери , момко, ни пристан, ни питие,
не устрои, момко, рахат битие,
ха връщай се, момко, назад към Черно море,
че татко те чака, над деветдесет и две.

Мъгла е копнежът ти, момко, от водка пиян,
мечтател оставаш, самин и недомечтан,
прибери го в торбата и хващай пак автобус,
който търси неканен, разтърсва го сетния трус!

27 ноември 2017г., София
Росица  КОПУКОВА

Навремето Желю премахна софийското жителство, защото бе комплексарят от село Веселиново. С това съсипа София, грешка която Тато се въздържа да направи.

Много талантливо си обрисувала, Роси, къде му е мястото на Лирическия. А баща му - да му мисли. Жестоко е да си жив, да си стар и да си сам, обичаше да казва една възрастна моя позната, която почина на 94.

Като народна песен е.
И ще парне нечия съвест...

хубостник е един бездарен некадърник, който се има за гений. Точно това му изяжда главата. А и хляба.