Де да мина, де да мина, на общината до комина, казват, че са дали клуб, но приличал той на пъб на големия поет- бира, каца и куплет. Неколцина пияндета обучава стихоплета. Касата във общината ще му пускала заплата, ще му носят и кафе, ако яко кръкне де. Сън сънувам до комина, Фар - поет оттука мина. Ама няма нито клуб, ни заплата, нито пъб. Има само Седма пейка и на нея куха лейка. Вятър, пясък и море и заспало дедушле! 24 август 2018г., София Росица КОПУКОВА

Де да мина, де да мина,
на общината до комина,
казват, че са дали клуб,
но приличал той на пъб

на големия поет-
бира, каца и куплет.
Неколцина пияндета
обучава стихоплета.

Касата във общината
ще му пускала заплата,
ще му носят и кафе,
ако яко кръкне де.

Сън сънувам до комина,
Фар - поет оттука мина.
Ама няма нито клуб,
ни заплата, нито пъб.

Има само Седма пейка
и на нея куха лейка.
Вятър, пясък и море
и заспало дедушле!

24 август 2018г., София
Росица КОПУКОВА

Печални, светли и добри.

Чат- пат възниква надежда за нова тенекиена значка.

Един другар по кръчма иска от община Варна, а нежели от Министерство на културата да дадат помещение и заплатка на мързеливко да учи поетите на плиткостишие и пиенджелък. Обаче от тези места не щат и да чуват. Затова и сънувалите напразни сънища заслужават едно смислено сатирично стихотворение, за да си знаят мястото.

а тъповалка щяла да свети с цветно фенерче, щото не може да стигне до комина.

Мисля, че нарицателното Марко Тотев вече не е актуално. На неудачника, смотаняка, непрокопсаника и нещастника трябва оттук насетне да викаме Валерий Станков.

Апостоле!

Много интересно
https://facebookharesvaniq

ами как иначе?!

Апостоле.