Една овца е слязла от Врачанско,
да се примоли - биричка на кяр,
от Варна не изпращат на Канчовски
ни капка даже алкохолен дар.

И опнала се тя на мойта книга,
показала муцунка във копнеж,
ако от немско биричка пристига
до Канчо милостиво да я спреш.

Мълчание, подсказва, ще налегне
на Канчо зажаднялата душа,
нещастникът, достигна и до мене
за питие дано го утеша.

Пък утре може да създам на френски
пак книга своя, ей така  - за кеф.
Сложи тогаз глиганче, Кочовенски,
ще заприлича повече на теб!


2 март 2019г., Враца бийч
Росица  КОПУКОВА

защото той всеки ден прави френска на Чучелото.

Той изгаря от завист пред чуждите успехи, Роси. Зная и причината - Бог справедливо се е погрижил да е непоправим бездарник и прозорливо го е превърнал в идеалния пример за неподражение! Чудесен е стихът ти! Колкото и да се крие в сянката на анонимността този подлец, всичките му действия и думи, го изобличават и характеризират с точност до изоморфизъм!

Овен бяга по гората,
остен го бие през рогата,
Канчо кабаре отваря
на реката Църна бара.

Ще му свири на китара
варненска мамалигара,
от Владая пекат чушки,
от Балкана носят пушки.

И във горската дъбрава
кани Канчо де кой става,
даже от Калофер града
добиче идва на парада.

А на мен честта се пада
да връча песенна награда,
да я преведат на немски
за прослава КОЧОвенска.

5 март 2019г., Врачански предбалкан
Росица КОПУКОВА