Канят един много известен поет (спестявам му името) за интервю в радио Шумен.
Поетът отива толкова пиян, че заспива във фоайето и не успяват да го събудят за ефира...
След няколко дни го среща журналистът, който го е поканил и се извинява:
— Г-н... еди кой си, съжалявам, че не успяхме да направим интервюто.
Поетът, който няма спомен, че е ходил в радиото, бързо "излиза" от ситуацията:
— Спешно ме извикаха по работа в София, и аз съжалявам...
🤣🤣🤣

имаш голяма грешка
онова нещо, което всяка сутрин се изхожда тук, почва да си гласува само и да се помпи само и чака баба яга да дойде да му духа, не е поет
а дизентерия

Мечтая си да зърна във нощта, ако късметът тихо ми довтаса,
звънчето ти на входните врата – и светлата ти коледна украса,
съседът да ми каже – тя е тук, дойде си преди няколко минути,
навярно слуша Моцарт или Глук със котето на топлите си скути,
да седна върху твоето чердже, да изкадя две-три лули тютюнец,

и – тъй като е време за мъже, излезеш ли отвън – да ме целунеш,
към теб душа протягах цял живот, а зимата навън ми гърчи сприи,
и да те милна в сумрачния вход край ледените пощенски кутии,
и нека да те слави Господ Бог! – и най-подир да найда дом и мира
с Жената, в чийто стар панелен блок разбрах, че от любов не се умира.

16 декемврий 2019 г.
гр. Варна, 20, 00 ч.

Ето какво написах пред малко на двата цървула:

Великите хора обсъждат идеи, посредствените обсъждат обстоятелства, а нищожествата обсъждат... другите. Точно това сте вие двамата- Чучето и Вацето- провинциални нищожества.

перфектен си!

Правилно казват - "първата чашка е без дъно". Да му мислят трезвениците!

напълно си прав.