Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2021 10:11 - НАДСЛОВ НА ЕДНА " ГЕНИАЛНА" ПОЕЗИЯ! ПРОЗРЕЛИ СМИСЪЛА НА " УНИКАЛНОТО"!
Автор: rosiela Категория: Забавление   
Прочетен: 1061 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 25.04.2021 10:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 


""""""""""""""""""""""""""""""""


Географският атлас
ще отворим пак у нас-
водка вино и кафе,
ти - Сизиф, а аз - парфе.

Ще се отърколим пак
две винени души възнак,
като камъни в поле,
под сияйното небе.

Ред цигара, ред коняк,
локва вино пак и пак,
и завършваме на пода
като малко " гола вода"!
 



ТЪРКАЛЯЩИ СЕ КАМЪНИ

Аз Атлас ли съм пита ме след като под плещите ми
е географският атлас на света който разглеждахме с теб
преди да се търкулне чашата ти на пода
а цигарата ми да се удави в локвата вино
Атлас ли съм който крепи твоя свят върху си
и трепери да не разплиска премрежения ти поглед
и дъха ти при всяка въздишка
и потръпването на малката ямка на шията ти
и пръстчетата ти вкопчени в раменете ми
цялата теб дето падаш като небе отгоре ми
и аз всъщност политам над очите на Стоокия Аргус
на тълпата стоока която не ме интересува как сумти как крещи и как гъгне
държа те здраво и няма никога да те пусна Атлас ли съм скъпа
не му казвам любими не си Атлас
Сизиф си
щом аз съм камъкът който никога няма да те напусне.
© Margarita Petkova


Ето още едного , прозрял истината:

Име: Lexus Lotus

5. Слава


 
Свинкята знае коя е Маргарита. Черната и завист ежедневно плюе по нея. Не видях, обаче, Маргарита да е написала нещо тук за свинкята.
Може би изобщо не подозира за съществуванието на това значително "явление".
Как мислите? 



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - ДА ИСМИСЛИМ ЕДНА " ГЕНИАЛНА ПОЕЗИЯ:"
25.04.2021 10:12

ТЪРКАЛЯЩИ СЕ КАМЪНИ

Аз Атлас ли съм пита ме след като под плещите ми
е географският атлас на света който разглеждахме с теб
преди да се търкулне чашата ти на пода
а цигарата ми да се удави в локвата вино
Атлас ли съм който крепи твоя свят върху си
и трепери да не разплиска премрежения ти поглед
и дъха ти при всяка въздишка
и потръпването на малката ямка на шията ти
и пръстчетата ти вкопчени в раменете ми
цялата теб дето падаш като небе отгоре ми
и аз всъщност политам над очите на Стоокия Аргус
на тълпата стоока която не ме интересува как сумти как крещи и как гъгне
държа те здраво и няма никога да те пусна Атлас ли съм скъпа
не му казвам любими не си Атлас
Сизиф си
щом аз съм камъкът който никога няма да те напусне.
© Margarita Petkova
цитирай
2. missana - Нямам думи, Роси.
26.04.2021 01:10
Невероятно бездарие!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 6611192
Постинги: 5042
Коментари: 23945
Гласове: 9776
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031