Постинг
25.04.2021 10:11 -
НАДСЛОВ НА ЕДНА " ГЕНИАЛНА" ПОЕЗИЯ! ПРОЗРЕЛИ СМИСЪЛА НА " УНИКАЛНОТО"!
Автор: rosiela
Категория: Забавление
Прочетен: 1061 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2021 10:57
Прочетен: 1061 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 25.04.2021 10:57
""""""""""""""""""""""""""""""""
Географският атлас
ще отворим пак у нас-
водка вино и кафе,
ти - Сизиф, а аз - парфе.
Ще се отърколим пак
две винени души възнак,
като камъни в поле,
под сияйното небе.
Ред цигара, ред коняк,
локва вино пак и пак,
и завършваме на пода
като малко " гола вода"!
ТЪРКАЛЯЩИ СЕ КАМЪНИ
Аз Атлас ли съм пита ме след като под плещите ми
е географският атлас на света който разглеждахме с теб
преди да се търкулне чашата ти на пода
а цигарата ми да се удави в локвата вино
Атлас ли съм който крепи твоя свят върху си
и трепери да не разплиска премрежения ти поглед
и дъха ти при всяка въздишка
и потръпването на малката ямка на шията ти
и пръстчетата ти вкопчени в раменете ми
цялата теб дето падаш като небе отгоре ми
и аз всъщност политам над очите на Стоокия Аргус
на тълпата стоока която не ме интересува как сумти как крещи и как гъгне
държа те здраво и няма никога да те пусна Атлас ли съм скъпа
не му казвам любими не си Атлас
Сизиф си
щом аз съм камъкът който никога няма да те напусне.
© Margarita Petkova
Ето още едного , прозрял истината:
Име: Lexus Lotus
5. Слава
Свинкята знае коя е Маргарита. Черната и завист ежедневно плюе по нея. Не видях, обаче, Маргарита да е написала нещо тук за свинкята.
Може би изобщо не подозира за съществуванието на това значително "явление".
Как мислите?
ТЪРКАЛЯЩИ СЕ КАМЪНИ
Аз Атлас ли съм пита ме след като под плещите ми
е географският атлас на света който разглеждахме с теб
преди да се търкулне чашата ти на пода
а цигарата ми да се удави в локвата вино
Атлас ли съм който крепи твоя свят върху си
и трепери да не разплиска премрежения ти поглед
и дъха ти при всяка въздишка
и потръпването на малката ямка на шията ти
и пръстчетата ти вкопчени в раменете ми
цялата теб дето падаш като небе отгоре ми
и аз всъщност политам над очите на Стоокия Аргус
на тълпата стоока която не ме интересува как сумти как крещи и как гъгне
държа те здраво и няма никога да те пусна Атлас ли съм скъпа
не му казвам любими не си Атлас
Сизиф си
щом аз съм камъкът който никога няма да те напусне.
© Margarita Petkova
Невероятно бездарие!
цитирайТърсене