1. Иванчо Маргу думаше:
- Марго ле, Марго пияна,
много ме, Марго, търсеше,
сега си песенна пяна.

2. Защо ме, Марго, искаше,
в пръстен ме ококоваваше,
докато ракия пиеше,
пиеше, още джагаше?

3. Защо ме, Марго сваляше,
сваляше на диван слагаше,
а се от вино оваляше
и се безкрай излагаше?

Последните два стиха на всяка строфа се повтарят.

Наистина звучи като народна песен.

чаках Анита да сътвори мелодията, ама не щя.

Много болен изглеждал. Ами така си е. Но това е по рождение.

туй от една страна, ама има и друго. Днес синчето й с малко ромска окраска имал рожден ден. Та акордеон и кючеци се въртят за него.