Margarita Petkova

ТЪЧСКРИЙН


Едно докосване
и светлината се ражда,
светът нагъва своите очертания,
океаните въздъхват с приливите си (в кръвта ни),
сушата се раззеленява (в очите ми)
и разцъфтява (точно там където си мислите),
препускат коне (без юзда и стреме – по Лорка),
пъплят мравки (по кожата),
валят дъждове (отвесно),
потичат реки (водоравно и бързоструйно),
слънцето се подпира на хоризонта като нахапана ябълка,
а ние лежим грехопаднали сред изпомачкани облаци
и няма как да сме извън обхвата си,
защото Господ е операторът.

© Margarita Petkova


ЯЗЪК ЗА УСИЛИЯТА НА ДЖАГАТА. ЯКО ПИЯНДЕ БЕШЕ, АМА ПОНЕ ПОЕТ.
А ТАЗИ ЯКО ПИЯНДЕ, СТИХОВЕ ЗА СМЕТ!

Margarita Petkova
·
ТЪЧСКРИЙН


Едно докосване
и светлината се ражда,
светът нагъва своите очертания,
океаните въздъхват с приливите си (в кръвта ни),
сушата се раззеленява (в очите ми)
и разцъфтява (точно там където си мислите),
препускат коне (без юзда и стреме – по Лорка),
пъплят мравки (по кожата),
валят дъждове (отвесно),
потичат реки (водоравно и бързоструйно),
слънцето се подпира на хоризонта като нахапана ябълка,
а ние лежим грехопаднали сред изпомачкани облаци
и няма как да сме извън обхвата си,
защото Господ е операторът.
© Margarita Petkova

мръсната вълна на политпроститутите носи на гребена си в момента , изпълняващи пред опростачените от тях хора ритуал, подобен на този по време на Валпургиевата нощ на вр. Брокен, бездарни няма. Напротив, там са само много надарени - Майчето, която трябва да стане министър на културата, Чалгаро, който е подходящ за министър на МОН, а над тях - обединитеят на нацията и натовски генерал, ГРУшника радеВ.
От поитите нищо не зависи, но от тези - много...

нямаш равен. Не мога да спра да се смея.

Не съзрях дори и следа от проблясък в него. Писан е от нема и къде, Роси.

знаеш, приятелю, никога не лъжа.