ШЕСТАТА СИМФОНИЯ НА ЧАЙКОВСКИ –ПРЕДСМЪРТНОТО МУ ПИСМО....

 

   Поводът да напиша този постинг е едно младо, красиво момиче с тъжно излъчване, което на Лъвов мост ми предложи в/к България, бр. 53, юни 2021. Стана ми мъчно за момичето,  взех вестника и му благодарих, а то ми даде и потрет на водещият някаква си листа Васил Христов, на гърба на който е отпечатано символ-веруюто на Каракачана. Погледнах вестника и...до там. Такава гнусня, че веднага измислих какво да направя с тази сквернь на „патриотите”. След малко  ще го набутам в пощенската кутия на един противокаракачанец от етажа  под мен. Той е интеллигентен, ползва аршин за простащина, един каракачан. Когато си отвори кутията, всички ще разберем като заспоменава майки.

   За духовните хора, атакувани предизборно от тази първична простащина, наподобяваща изяви на кучета по време на кучешка сватба, ще предложа духовна опора – няколко думи за Чайковски и линк най-великото му симфонично произведение – неговата трагична Шеста Симфония, явяваща се предсмъртното писмо до близките му, до обичащите музиката му, до поколенията след него, в едно от които причислявам и себе си. Обичам музиката му!

 

    Чайковски е най-популярният руски композитор. Той е типичният руснак като излъчване, в музиката, като музикален писател, при изявите си по време на посещенията си по Европа и Америка. Нему Господ изпраща един ангел-спонсор, който му помага през целия живот, това е германската баронеса фон Мек, обичаща музиката. Тя му помага още от дете, а после като прохождащ композитор и след това като велик музикант, благодарение на което той пътува многократно по Европа и дори в САЩ. Същата тази баронеса финасира лечението му в Швейцария, където той се спасява от страхотна духовна криза, обхванала го към 30-те, съвсем млад човек.  Баронесата е имала и друго намеретие, да го ожени за дъщеря си, но това се е оказало невъзможно поради сексуалната ориентация на Чайковски. Въпреки това обаче тя продълржава да спонсорира този велик човек. Ако не беше сторила това, щяхме ли да знаем за нея, една немска баронеса, живееща в Русия.

   Чайковски е дълбоко уважаван в Русия по неговото време.  Той е неразделна част от руската култура. Пише към 10 опери, най-великата от които е Дама пика по Пушкин – автор, към когото той често се обръща, напр. операта Евгений Онегин. Напомням една от сцените на операта Дама пика, в която главните герои присъстват на опера, звучи арията „Жена или девойка” от моцартовата опера Вълшебната флейта.

    Много велики балети оставя Чайковский, най-популярният от което е Лебедово езеро. А Щелкунчик, а Спящата красавица, тези шедьоври той създава ведно с френския хореограф Мариус Петипа.

   Чайковски пише 6 симфонии в класическата форма и една програмна – Манфред. От симфониите му силни за мен са програмната и последните три, особено тази с пицикатите, Четвъртата. Той пише и две увертюри-фантазии, Ромео и Жулието и Франческа да Римини. Когато ги слушам времето за мен спира. По мощ отговарят на произведението от този тип „Манфред” на Шуман. Много са велики!!!.

   От концертите с оркестър най-популярни са Първият за пиано и Цигулковият. Едва ли има човек да не познава клавирния му концерт, а цигулковият мери ръст с тези на Бетховен и Брамс, макар и коренно различен от тях.  Много велико нещо. Най-великото изпълнение на цигулковия Концерт на Чайковски е това на Ойстрах, а на Първия му клавирен концерт е на Джон Огдън. В изкуството обаче винаги има още и си мисля, че ако от КГБ-то бяха назначили Румен Раден не за президент, а за цигулар или пианист,  благодарение на изключителната му интелектност / според мен, той притежава няколко каракачана/ той би надминал интерпретацията на тези двам велики музиканти-изпълнители.

 

   В камерната музика Чайковски не оставя много творби. Има един клавирен цикъл Годишните времена – голяма красота, две сонати за пиано, втората вдъхновена от Шопен, три струнни квартета. Мога да изпея темите на много пиеси от Годишните времена, запечатали се в съзнанието ми – Песента на косача, Баркарола, Песнета на Чучулигата, Тройка, Край огнището и др. Упознали ги, децата, които свирят на пиано и пристъпват в музиката чрез тези бисери обикват музиката на Чайковски за цял живот. Може ли дете, изпяло чрез пианото песента на чучулигата да забрави тази божествена мелодия?

   Считам се за „специалист” в квратетната музика и високо ценя третия квартет на Чайковски, който е най-съвършен от първите, но и емоционално неуравновесен. Твърде далеч са обаче квартетие му в сравнение с тези на виенските класици, на Брамс или на роденият 66 години след него Шостакович.

   Друго прекрасно камерно произведение на Чайковски е Клавирното трио в памет на внезапно починалия приятел в музиката на Чайковски, гениалният пинист Николай Рубинщайн в Париж. Неговият брат също е голям музикант, Антон Рубинщайн, познат в Европа след цикъла му, по-късно наречен Исторически концерти. Може ли да се представи някой, да изпълни 900 произведения от различни автори и епохи? Ужасяващо трагично Триото, произведение само в две части, втората от които – Тема с вариации – е много дълга. В нея има една вариация, където темите се провеждат полифонично, но не ми отива да комементирам как е сторил това /руснакът/ Чайковски в срйвнение със заподно-евпорийските предкласици, класиците и романтиците след тях. Трудна е полифонията за руснаците, с изключение само на един, който пък не отстъпва на германците.

   Чайковски е имал за свой Бог Моцарт, когото нарича слънцето в живота му, а от западноевропейските композитори любим му е бил Шуман, роден 30 години преди него. Чайковски в музикално-критическите си статии предрича, че следващото поколение музиканти ще се учи от Шуман.  Който познава и двамата, знае защо. Чайковски изобщо не харесва Брамс. Те са заедно на тържество Байрот – Вагнеровите фестивали , където сега се сбират сноби – но не разговярят въобще. Чайковски не цени творбите на Брамс, казва, че и външността му не е на композитор, а на великоруски свещеник. Брамс пък изобще не знае за Чайковски, твърде далеч от Виена са Петербург и Москва, за да ги посети. Ханс фон Бюлов, едни много голям музикант, основател на Берлинската филхармония, недостижим диригент и пианист, приятел на Вагнер и на Брамс се опитва да каже на Чайковски,  че ще дойде време той да промени позицията си към Брамс.  Чайковси харесва само някои от произведенята на Бетховен. Това е съвсем нормално, хората са различни. В Русия съвременник на Чайковски е Мусоргски, повлиян от западно-европейската музика, като двамата не са били прятели в изкуството, макар Мусоргски да участва във Великата петорка.  И те са доста различни. Следващият век един от най-великите композитори на света, руднакът Шостакович става   последовател на Мусоргски и Брамс и по нищо не напомня в музиката си за Чайковски. Едни го наричат Бах на ХХ век, други Един нов Брамс на ХХ век. Тези връзки са сложни.

   За мен Чайковски е един от най-великите композитори, дар Божий за Русия и обичащите музиката му по света, между които съм и аз. В музиката си той отразява душевността на руснаците, ползвайки в творчеството си множество народни песни, изпълнявани в страната му, още не съсипана от идиотите, които сториха това след 1917 г. а после съсипаха и нас след 1944 г.

   Шестата си симфония Чайковски пише в едно много напрегнато за него време. Той влюбен в племенника си и се страхува, че това нещо ще стане известно и ще съсипе бъдещето на племенника. И решава да се отрови. Преди да се отрови обаче, той написва това свое произведение, което е наистина гениално. Аз рядко ползвам тази дума, но в случая със Шестата му симфония това е най-точното определение. По форма тази симфония е класическа от Хайдн-ов тип, започва с бавно въведение. Както прави Татко Хайд във всички негови симфонии. Само където в симфоншята на Чайковски няма Трета маст Менует. Такова нещо в трагично произведение – весел танц – в случая не върви. Който познава симфонията няма начин да не помни втората тема в първата част, нещо мнооооооого ппрекрасно!!! Слушайки  тази тема, пред мен виждам портрета на Чайковски  в зряла възраст – благородство, устрем, патетика, съвършенство. Трагизмът в симфонията е най-разреден в третата й част, която наподобява на скерцо, но Четвъртата част е трагедя, нямаща равна на себи си. За мен тази симфония е предсмъртното писмо на Чайковски.

  Завършил симфонията си Чайковски, я дава да я разучат и изпълнят и се трови. Човек в разцвета си, на 53, здрав, енергичен, жизнен, страхотен композитор, каква загуба за целия свят! Той би могъл да живее и твори още поне 20 години. Възможностите му да напише още много такива велики творби си отиват с него.

   Подобно, но поради материални причини протичат последните години на Моцарт. За това са виновни виенчани, които не го разбират – сложен им е - и не го спонсорират. Ако те бяха вършили това, Моцарт шеще да напише още много произведения. Напомням трагедията с изпълнението на неговия последен Клавирен концерт, един от най-великите.

   Музиката – това е една духовната опора за духовните хора в бездуховно време. Сега имаме три мутации на простащината – руменрадевщина, маяманоловщина, славитрифоновщина. Музиката не докосва сърцата и не озарява душите на заразените с този тип мутации на простащината. Идва трудно време обаче, времето на простакизъма, който Кремъл чрез Радев и той чрез партиите си фантоми като ИТН, Мутри вън и ДБ след дни ще наложи в страната.

  А аз – аз отивам за Америка. Искам аз да преценя промяната в страната им след като американците се отърваха от най-простия президент в историята си. Да променят това статукво ли желаят или да върнат простакизЪма на предишния президент, обладал сега разума на нащия президент, за мен на културно ниво простакисимус е въпрос, на който ще имам отговора.

   Може да отида и на концерт. Ще си взема за почивката цяло печено пиле или нещо свинско, предпочитам бут от младо прасе и бира, а през времето, когато няма да ям, ще послушам и музика.

   В линк прилагам последните симфонии на Чайковски и на Брамс, две много различви вещи, но много велики. Едната, писана от 100% -ов руснак, другата – от 100%-ов германец.

 

   Твърде малко от намисленото „влезе” в постинга ми, може и да го продължа.

"Музиката – това е една духовната опора за духовните хора в бездуховно време. Сега имаме три мутации на простащината – руменрадевщина, маяманоловщина, славитрифоновщина. Музиката не докосва сърцата и не озарява душите на заразените с този тип мутации на простащината. Идва трудно време обаче, времето на простакизъма, който Кремъл чрез Радев и той чрез партиите си фантоми като ИТН, Мутри вън и ДБ след дни ще наложи в страната. "

Благодаря за интелигетнтия коментар! Дано някой от последната партия-идиот на Радев - ПП "БЪЛГАРИЯ НА ТРУДА И РАЗУМА" - БТР отвори постинга ми.
Някога пеехме една песен:
"Комунизмът си отива, спете спокойно деца!"
Актуализираният й текст днес е различен:
"Комунизмът се завръща, спете спокойно деца!"
А написаното за музиката на Чайковски е наистина интересно...