Най обичам Маргито Петкова
за любов да прави проба нова.
Ей сега тя нещичко поема,
но какво? Сетете се навреме.

(В)ДЪХНОВЕНИЕ

на един дъх те пиша
на един дъх те дишам
на пресекулки
на срички и на въздишки
на безпаметни думи които имат значение
само когато не се изговарят
изговорени вече не са същите
на един дъх ме живееш
на един дъх ме обичаш
без разстояние помежду ни
на една душа се крепят душите ни
крепостта е със вдигнат мост
и огражда ревниво сърцата ни ровът
между нас и света който не ни е нужен
защото животът е колкото един дъх
от нас зависи да го задържим по-дълго
поемам те

© Margarita Petkova
#БелитеМиНощи

Финалът ме заинтригува. Какво точно поема поетесата? Дано не е това, което тайно подозирам, че е, защото тогава всичко става твърде течно, а поезията не търпи някои видове течности!

мани, мани....и аз туй подозирам. Поетесата за едната течност живее, затова й поезията й е яко водниста.