И ТОВА СИ Е УМЕНИЕ!

АПЛОДИСМЕНТИ


цял живот кино и театър, театър и кино
(е, и симфонични концерти и опера, но по-рядко)
вероятно ще умра в някоя театрална зала по средата на представление, гледано поне осем пъти,
вероятно ще умра пред екрана на компютъра или телевизора
по средата на най-любимия кадър от филма, който знам наизуст
или сред поредния сезон на сериала, към който вдигам поглед на определени сцени…
цял живот от салон в салон и от зала в зала
и, кой знае защо, продължава да ми е от хубаво, по-хубаво, така се случва –
и не е измислен живот, нито откраднат, нито изгубен напусто, напротив,
това с театъра на живота и сцената на света е доказано вярно –
моя живот, този който живея и после го пиша,
сама си го снимам, сама го поставям, сама го играя – така сме всички,
просто се чудя ти откъде-накъде влезе в него и остана, и оставаш, и даже и не помръдваш…
аз ли, вика, не мърдам – и се смее, и отваря нова бутилка вино –
слязох от сцената, прекрачих през екрана и ето – седя до тебе,
да, оттук няма да мръдна, защото
ще умреш на моето рамо, когато издъхна, ще умрем заедно
като ромео и жулиета – те са и на сцената, и на екрана,
както ние сме на сцената на живота и това е достатъчно –
най-достатъчните ни роли,
просто ще си ги изиграем до последната реплика…
нали знаеш коя е – обичам те
много
© Margarita Petkova
#БелитеМиНощи

Но явно за всеки влак си има пътници, както гласи народната мъдрост.

тази изкука яко!

По този повод някогашният научен ръководител на дисертацията ми чл.кор. проф. Иван Димовски казваше: "Такива ли ще станем?"

таман, таман.

Откъде я вземаш тази "поезия"?
Само хабиш паметта на сървъра.