Едно стихотворение от бъдещата ми книга "Водата плаче"...

АНЖЕЛА ДИМЧЕВА
ПЛАЩЕНИЦА

С каквото и да храниш тялото,
още толкова ще му трябва надежда.
Както реката без брегове,
извираща от всемира, те учи да пееш.

С каквото и да тровиш душата си,
не забравяй паметта на водата,
в чиято синя магичност изчезва омразата.


С каквото и да възпираш егото,
довери се на шепота,
с който вълните на Дунав измиват всяко прегрешение.

С каквото и да мамиш любовта,
или пред нея да коленичиш,
само бистрата изворна тишина – край върбите на родна земя –
е достойната плащеница...

Снимката е от фестивала на поезията в гр. Галац, 2019. Автор на снимката: Петър Чухов.


      Всички реакц 1  

Кой ще каже какво е поезия, кой ще каже?!

Далеч е от виждането ми за поезия. Един мой познат пишеше подобни стихове в тоалетната по време на изхожданията си. Поне така ми се хвалеше.

ВЕРОЯТНО И ТЯ Е ТАКА. ДРУГО ВРЕМЕ НЕ Й ОСТАВА НА ГОРКАТА.

Не разбрах чие е стихотворението – твое или на Димчева?
Не ми прилича да е твое.

НА ДИМЧЕВА Е, НЕ МЕ БЪРКАЙ, МОЛЯ.