Постинг
20.03 20:04 -
КОГАТО НЕ СИ ПОЕТ, НО ИСКАШ ДА СЕ ПРАВИШ НА ТАКЪВ


ИЛИ ТОЙ СЕ КАЗВА БОЯН АНГЕЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СБП
ЧЕТЕТЕ ПО- НАДОЛУ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СБП
ЧЕТЕТЕ ПО- НАДОЛУ:
Следващ постинг
Предишен постинг
Почти по Далчев
Заран изгрева съзерцавам,
отразен
в позлатените куполи
на катедралата "Александър Невски".
Същинското слънце сияе различно
от куполните,
в златисто искрящи.
Щом полегне мъгла, не ги виждам.
Не се виждат и всички зрящи.
Денем от балкона си наблюдавам
пробития покрив
на съседската къща,
обрасла в салкъми и троскот.
Поминаха се
стопаните,
а наследниците
за Австралия заминали.
Виждам само врати
и прозорци зинали.
Късно вечер
пристига бездомникът,
до контейнерите
поляга
и до чантите "Billa" и "Lidl"
като тяхна
подвижна реклама.
Освен дълга брада Мойсеева
и огризки,
и празни бутилки,
друго нищичко той си няма.
Нощем слиза безплътният ангел
(с местожителство временно "Невски"),
тъй приличащ
на бледо момиче,
изоставено
посред ровината...
Той сега е почти невидим,
но при изгрев
ще блесне
в позлата.
Несъвместимост
Пашата съди и седи пашата,
кафе посръбва, с броеница дрънка.
В нозете му лъжата опашата
поглежда ту навътре, ту навънка.
А вътре, зад завеси в тюркоази,
беззвучно стъпват гъвкави кадъни.
Ухания от рози на талази
полюшват се в покои полусънни.
Навън раята жъне и копае -
събира зимнина за господаря.
Неосъзнал, че робството роптае,
пашата ту отваря, ту затваря
кутия, инкрустирана с опали,
в която дремят златолики лири.
Подготвя се дома му да подпали
гяуринът от близките баири,
защото няма хляб, но има воля
да отмъсти за своята несрета
под месечина, облака пробола
и на кама открила силуета.
Пентаграм
Това е дървено декоративно
мече което няма
никакво значение
но от покрива
непрестанно тече като
от прерязани
вени
за успокоение
не тече кръв
а мътна вода дъждовна
студът вкоравява вълчата стръв
разпръсната сред мрачина
неизбродна тъй като
нямат значение мечето
дървото покривът и
стръвта
остава
да се вторачим
в сърцето което всъщност
възпроизвежда
кръвта
и вече тя е важна необходимост
за всички процеси в нас с нейната
ясна свръхпроводимост
с чувствения си
екстаз което
има значение няма
да се
появи скоро
а ще се впише
в пентаграма
на
бъдещата
история
Немислимо
Никой няма да ме обича,
както ме обичаше ти.
Виждам как старостта съблича
продадените мечти
и ги поставя внимателно
върху прашния скрин.
Мислех, че обезателно
ще се превърна в един
от новомъчениците
на умиращите любови,
ако не бяха очите ти
на всичко готови.
Вратата
На август в маранята безподобна,
сред уличка, изсечена в скалите,
играех си, но на какво - не помня,
дори не помня бях ли победител.
Внезапно от отсрещен стръмен ъгъл
процесия срещу ми се запъти.
Отгоре слънцето искреше с кръгъл
и матов ореол, милиарди пъти
по-вездесъщ от земните вулкани...
Отпред вървеше поп в одежда стара,
кадилница поклащащ с дясна длан и
след него кръстът, носен от клисаря -
прост черен чамов кръст, стругован лесно.
Хоризонтално бяха имената
на мъртвия изписани, отвесно -
рождената и смъртната му дата.
След кръста - катафалката, конете,
катранените техни наметала...
С каскети и цветя в ръце, мъжете
беззвучно стъпваха... Неовладяла
скръбта, вдовицата едва вървеше -
крепяха я деца, снахи, етърви...
Денят бе жарък, ужасът ми беше
бездънен в август двадесет и първи…
Край мен - високи каменни дувари.
В тях исках да се свра, да се разтворя,
но чух зад мен врата как се отваря,
как дръпна ме ръка и влязох в двора -
двор с алени цветя, с опиянена
от гроздове асма, с лехи и плочи...
Старица блага даде ми студена
вода и медна круша, и посочи
към уличката: "Чедо, ти отдека
дошло си и защо си сам-самичко?.."
Аз оттогава вярвам на човека -
за мене той е повече от всичко!
цитирайс чувствения си
екстаз което
има значение няма
да се
появи скоро
а ще се впише
в пентаграма
на
бъдещата
история
Немислимо
Никой няма да ме обича,
както ме обичаше ти.
Виждам как старостта съблича
продадените мечти
и ги поставя внимателно
върху прашния скрин.
Мислех, че обезателно
ще се превърна в един
от новомъчениците
на умиращите любови,
ако не бяха очите ти
на всичко готови.
Вратата
На август в маранята безподобна,
сред уличка, изсечена в скалите,
играех си, но на какво - не помня,
дори не помня бях ли победител.
Внезапно от отсрещен стръмен ъгъл
процесия срещу ми се запъти.
Отгоре слънцето искреше с кръгъл
и матов ореол, милиарди пъти
по-вездесъщ от земните вулкани...
Отпред вървеше поп в одежда стара,
кадилница поклащащ с дясна длан и
след него кръстът, носен от клисаря -
прост черен чамов кръст, стругован лесно.
Хоризонтално бяха имената
на мъртвия изписани, отвесно -
рождената и смъртната му дата.
След кръста - катафалката, конете,
катранените техни наметала...
С каскети и цветя в ръце, мъжете
беззвучно стъпваха... Неовладяла
скръбта, вдовицата едва вървеше -
крепяха я деца, снахи, етърви...
Денят бе жарък, ужасът ми беше
бездънен в август двадесет и първи…
Край мен - високи каменни дувари.
В тях исках да се свра, да се разтворя,
но чух зад мен врата как се отваря,
как дръпна ме ръка и влязох в двора -
двор с алени цветя, с опиянена
от гроздове асма, с лехи и плочи...
Старица блага даде ми студена
вода и медна круша, и посочи
към уличката: "Чедо, ти отдека
дошло си и защо си сам-самичко?.."
Аз оттогава вярвам на човека -
за мене той е повече от всичко!
Абсолютно си права в преценката си!
цитирайЗАКЪСАХМЕ ОТ ПРОСТОТИЯ И БЕЗДАРИЯ, ЕЙ! И НЕ Е САМО ТОЙ. ЦЯЛ СЪЮЗ НАПЪЛНИ.
цитирайПреобладаващата част от комунистите са бездарници.
цитирайТОЧНО ТАКА Е. ЗЛОБНИ И ПРОСТИ!
цитирай..........................
цитирайСтрашно завистливи са комунистите, Роси!
цитирайМно-о-о-о-ого завистливи!
цитирайpipina написа:
..........................
11.
rosiela -
В общата некадърност, това е най- нормалното! Но не е за жената, ха-ха-ха-ха....
21.03 06:57
21.03 06:57
Немислимо
Никой няма да ме обича,
както ме обичаше ти.
Виждам как старостта съблича
продадените мечти
и ги поставя внимателно
върху прашния скрин.
Мислех, че обезателно
ще се превърна в един
от новомъчениците
на умиращите любови,
ако не бяха очите ти
на всичко готови.
цитирайНикой няма да ме обича,
както ме обичаше ти.
Виждам как старостта съблича
продадените мечти
и ги поставя внимателно
върху прашния скрин.
Мислех, че обезателно
ще се превърна в един
от новомъчениците
на умиращите любови,
ако не бяха очите ти
на всичко готови.
Търсене