Някъде се спрях между годините,
още съм си млада в зрелостта,
преосмислила небето - синьото

 
Отворила прозореца на времето,
си спомням миналите ветрове,

 
Такъв е причудлив пак февруари,
уж дъжд да дойде, а приижда слънце

Трудно е да минеш над тъгата
и да пресечеш, ей там, отвъд,
в райската градина със цветята

 
С узрели гроздове добра надежда
посрещна ни селцето Златолист,

 
По София не го обичат много,
навярно е и в други градове,

 Галеници на соца бяха Павел Матев и Богомил Райнов. Галеници и себичници. Матев не си показваше носа от кабинета на СБП, на ул. " Ангел Кънчев" 5, по никакви проблеми, да не говорим за прием на граждани. Поетът с вид на животно, дето не...

Та вещерката с бялата магия
твърди, че може да смени съдба,
магия ли е, тя си е от тия,

Свещта гори ли, огънят говори,
за който може да го разчете,
с невидимото никой и не спори,

Всеки има своето местенце,
скътано в сърцето със любов,
от България - едно парченце,

 
Не ми е нужно вино за любов,
аз любовта я искам магнетично,

Не съм напълно безпощадна за прощаване,
защото мъдростта ми казва тихо-
различно разни хора са създадени